Атанас Славов (писател и културолог): Разлика между версии

През 1953-65 г. е преподавател по [[руски език]] в курсовете, организирани от Обединения комитет за българо-съветска дружба, [[библиотекар]] в [[Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|Народната библиотека]] в София, участва в предаванията на [[Радио София]] за чужбина, работи като [[Картография|картограф]] в [[Родопи]]те.

Преподавател по [[английска литература]] в Софийския университет (1961-71), където води семинар за поезията и драмата на английското [[Средновековие]] и [[Ренесанс]] и за английската проза и поезия на XIX и XX в. Защитава дисертация на тема „Функции на ритъма в художествената стихова реч“ в Института за литература при [[БАН]] (1965). През 1966-76 г. работи в Института за изкуствознание при БАН; основава секция по [[дизайн]] и секция по информация и документация, съосновател на проблемна група за изучаване на бълг.българските приложни изкуства. Научен сътрудник по фолклор и теория на изкуствата и фолклора (от 1974). Съосновател и член на международната група по сравнителна славянска метрика към Института за литературни изследвания при Полската АН (1971-76). Изпълнителен секретар на научния проект „Основни насоки на световната култура до 2000 година“ към Научното обединение по изкуствознание при БАН (1975-76), във връзка с което заминава за САЩ — работи в Отдела за международни научни изследвания и обмен в [[Ню Йорк]] (1975-76).

Изкуствоведските занимания на Славов са представени в книгите „Медни съдове“ (втори том от поредицата „Българско художествено наследство“, в която авторът разглежда развитието на медникарството в България и художествените особености на медните изделия), „Традиции и перспективи в българското приложно изкуство“, „Дърворезбите на [[Роженски манастир|Роженския манастир“манастир]]“ и др.

След напускането на България (1976) Славов започва да пише своите [[мемоари]], на които до голяма степен дължи известността си на Запад. Те са писани на английски език, но първоначално звучат на български (четени от самия автор) в 52 седмични предавания по Радио „Свободна„[[Свободна Европа“Европа]]“ под заглавие „Пътеки под магистралите“ (1978-79). По-късно излизат на български език под заглавието „С трева обрасли” в парижкото издателство „Пеев & Попов“ (1983). През 1986 г. пълният вариант на мемоарите се появява на английски език (изд. „Оксидентъл прес”, Вашингтон) под заглавието „With The Precision of Baths“. Книгата на Славов, в която през призмата на автобиографизма е пресъздадена специфичната за [[Тоталитаризъм|тоталитаризма]] политическа и културна атмосфера на България, печели наградата на Legerete International Writers Union Book за най-добра [[автобиография]] през 1986 г. Съдбата на мемоарите му в България е коренно различна — срещу Славов е заведено следствено дело № 178 (1978), след възобновяването на което през 1981 г. авторът е осъден на 9 години лишаване от свобода. На 1 февруари 1991 г. наказателното дело срещу Славов е прекратено окончателно.

За пръв път публикува стихове през 1962 г. във в. „Литературни новини“, получили публично отрицание в речта на [[Тодор Живков]] пред интелектуалците (15 април 1963). Поетическото му творчество след напускането на България намира израз в стихосбирките „Стихове 1962. Порнографска поема 1968“ (излязла на 6ълг. език в [[Мюнхен]]), „Mr. Lampedusa Has Vanished“, „The Dough of America is Rising Me“. През 1988 Славов публикуваг. под псевдонима Al Santana Славов публикува [[Гротеска|гротесковата]] [[пародия]] „Handling Vegetables“.

Още през 2011 г., по-малко от два месеца след смъртта на Атанас Славов, департамент Нова българистика към [[Нов български университет]] започва да чества именния ден на писателя, 18 януари, като Атанаславовден - с четения и малки конференции. <ref>[http://ebox.nbu.bg/nova2013/view_lesson.php?id=25 „Събитието“], ''Българистика Nuova ’2012'' (Годишник на департамент Нова българистика), сайт на НБУ.</ref> <ref>[http://ebox.nbu.bg/nova2013/lessons.php „Съдържание“], ''Българистика Nuova ’2012'' (Годишник на департамент Нова българистика), сайт на НБУ - с блок с текстове на [[Пламен Дойнов]], [[Христо Карастоянов]], [[Мария Попова (семиотик)|Мария Попова]] и Надежда Искрова.</ref> <ref>[http://www.nbu.bg/index.php?l=1173&art=28846 „Първите Атанасславови четения“], страница на департамент Нова българистика на сайта на НБУ, 18.01.2012 г.</ref> <ref>[http://www.nbu.bg/index.php?l=1173&art=34541 „Да поменем отново Атанасславовден“], страница на департамент Нова българистика на сайта на НБУ, 18.01.2013 г.</ref>

* ''Пътят и времето. Началото: Светска биография на Петър Дънов''. София: Захарий Стоянов, 2009, 360 с. (ISBN 9789547441040)<ref>От представители на левия печат книгата бива определяна като „откровена апологетика на личността на Петър Дънов“ - виж [http://zemedelskozname.com/BZNS/?p=2707 „Езотерични времена“], блог на вестник „Земеделско знаме“, 4 юли 2011 г.</ref>

* ''Изгревът. Към светската биография на Петър Дънов''. Хелиопол, 2009.<ref>Сам Славов нарича тази книга „неудобната биография на Дънов“ - виж Петър Бучков, [http://legalworld.bg/21926.atanas-slavov-otletia-kakto-i-jivia---svoboden.html „Атанас Славов отлетя, както и живя - свободен“], сп. „Правен свят“, 5 декември 2010 г.</ref>

** т.1: ''Големите кротки животни'' (поезия и есета). Сливен: БИС, 2003, 402 с.

** т.2: ''Луи Армстронг в страната на славеите'' (проза). Сливен: БИС, 2003, 420 с.

** т.3: ''Яворови до елхови'' (спомени и разговори). Сливен: БИС, 2003, 448 с.<ref>Веселина Седларска, [http://www.kultura.bg/media/my_html/2294/c-slavov.htm „Какво повече от това?“], Из словото, произнесено на представянето на двата тома, състояло се на 26 септември 2003 в Сливен, в. „Култура“, бр. 39, 24 октомври 2003 г.</ref>

** т.4: ''Тананикане на лакардиониста''. Сливен: БИС, 2004, 407 с.