Георг Кантор: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Хилбертови проблеми
ц
Ред 25:
Неговата теория за [[трансфинитно число|трансфинитните числа]] е първоначално смятана за не-интуитивна и дори шокираща.
 
Работата на Кантор срещнала опозиция в лицето на множество негови съвременници, например [[Леопол Кронекер]], [[Анри Поанкаре]], [[Херман Вейл]] и [[ЛойтзенЛойцен Брауер]], а пък [[Лудвиг Витгенщайн]] повдигнал философски възражения. Това негативно отношение се смята за причина за честите [[депресия|депресии]], в които изпадал Кантор.
 
Кантор изказва предположението, че няма множество с мощност 'междинна' между континуума и изброимото. Това става и проблем номер 1 в известния списък на [[Хилбертови проблеми]]. В 1963 г. Паул Коен успява да докаже, че нито преположението нито неговото отрицание следват от общоприетата аксиоматика (ZFC). Този факт остава като един стимулите в по-нататъшната разработка на идеите, предложени от Кантор.