Ампули на Лоренцини: Разлика между версии

'''Ампулите на Лоренцини''' са специални [[сетиво|сетивни органи]], електрорецептори, формиращи мрежа от напълнени с желе пори. Те осигуряват на [[риба]]та шесто чувство, състояние да открива [[Електромагнитно поле|електромагнитни полета]], както и [[температура|температурни]] градиенти. Те най-често се срещат в [[хрущялни риби]] ([[акули]], [[скатове]] и [[химери]]), обаче, са докладвани също и в хрущялно-костни (Chondrostei) като ''Erpetoichthys calabaricus''<ref name="Ruth">Roth A, Tscharntke H. (1976). Ultrastructure of the ampullary electroreceptors in lungfish and Brachiopterygii. Cell Tissue Res. Oct 1;173(1):95–108. PMID 991235</ref> и на [[есетрови]]<ref name="Gibbs">Gibbs MA, Northcutt RG. (2004). Development of the lateral line system in the shovelnose sturgeon. Brain Behav Evol. ;64(2):70–84. PMID 15205543 </ref> [[Двойнодишащи риби|двойнодишащите]] също са били докладвани да ги притежават.<ref name="Ruth"/> [[Същински костни риби|Същинските костни риби]] (Teleostei) са развили различен типа натип електрорецептори.<ref name="Gibbs"/> Електрорецепторите са описани за първи път от на [[Стефано Лоренцини]] през 1678&nbsp;г.

Тези сетивни органи помагат на рибата за долавяне на електрически полета във водата. Всяка ампула се състои от напълнен с желе канал отварящ се на повърхността чрез пори в [[кожа]]та и завършва сляпо в клъстер от малки джобчета, пълни ссъс специално желе. Дължините на каналите се различават от животно до животно, но разпределението на порите е обикновено специфично за всеки вид. Порите на апмулите са ясно видими като тъмни петна по кожата.

Ампулите откриват електрически полета във вода, или по-точно разликата между [[Електричен потенциал|потенциала]] на порите в кожата и потенциала в основата на електрорецепротнитеелектрорецепторните [[клетки]]. Положителна потенциална разлика ще понижи степента на нервната дейност от електрорецепротнитеелектрорецепторните клетки, а отрицателна потенциална разлика, ще увеличи активността на нервната дейност от електрорецепротнитеелектрорецепторните клетки.

Акулите могат са по-чувствителни към електричните полета, отколкото всяко друго животно, с праг на чувствителност едва 5 nV/cm. Това е 5/1&nbsp;000&nbsp;000&nbsp;000 от [[волт]]а, измерено в едно сантиметроваедносантиметрова ампула. Всички живи същества произвеждат електрическо поле чрез [[мускул]]ните си контракции, катакато акулата може да долови слабите електрически стимули от мускулните контракции на животните, особено [[плячка]]. От друга страна, електрохимични полета, генерирани от парализиран плячка, са били достатъчни, за да предизвикапредизвикат атака от акули и скатове в експериментални условия, тоест мускулни контракции не са необходими за привличане на хищниците. Акулите и скатовете, могат да намерят плячка, заровени в пясъка.

Електрически полета, произвеждани от [[Океанско течение|океанските течения]], които се движат в [[Земно магнитно поле|магнитното поле на Земята]], са от същия порядък, както електрически полета, които акули и скатове са в състояние да регистрират. Това може да означава, че акулите и скатовете могат да се ориентират към електрически поле на океанските течения, както и да използватеизползват други източници на електрически полета в океана, за ориентация. Освен това електричното поле, генерирано в телата им, когато плуват в магнитното поле на Земята, може да им даде възможност да усетят своята посока.<ref>{{cite journal|last=Meyer|first=Carl G.|coauthors=Holland, Kim N. and Papastamatiou, Yannis P.|title=Sharks can detect changes in the geomagnetic field|journal=Journal of the Royal Society Interface|year=2005|issue=2|pages=129–130}}</ref>

Поведенчески проучвания също са предоставили доказателства, че акулите могат да откриват промени в геомагнитното поле. В един експеримент, пясъчни акули и акули чук са били приучени да свързват изкуствено магнитно поле с награда храна. Когато храната награда е отстранена, акулите продължават да показват съществена разлика в поведението, когато магнитното поле бива включено.

В началото на 20-ти век, функцията на ампулите не е ясно разбрана, а електрофизиологични експерименти показват чувствителност към температура, механично налягане и евентуално [[соленост]]. До 1960&nbsp;г., не е изяснено, че ампулите са специализирани рецептори за детекция на електрически полета.<ref>{{cite journal |author=Murray RW |title=The Response of the Ampullae of Lorenzini of Elasmobranchs to Mechanical Stimulation |journal=J Exp Biol |volume=37 |issue= |pages=417–424 |year=1960}}</ref> <ref>{{cite journal |author=Murray RW |title=Electrical sensitivity of the ampullae of Lorenzini |journal=Nature |volume=187 |pages=957 |year=1960 |doi=10.1038/187957a0|issue=4741}}</ref> Ампулата може също така да позволи на акулата да открива промени в температурата на водата. Всяка ампула е съвкупност от сетивни клетки, съдържащи множество нервни влакна. Тези влакна са затворени в гел напълнени тръбички, които се отварят на повърхността чрез порите. Гелът е гликопротеин със същото съпротивление като морската вода и има електрични свойства, подобни на полупроводници.<ref>{{cite journal |author=Brown BR

|title=Sensing temperature without ion channels |journal=Nature |volume=421 |pages=495 |year=2003 |doi=10.1038/421495a |pmid=12556879 |issue=6922}}</ref> Това е механизмът, чрез който се предполага, че температурните промени се трансформират в електрически сигнал, който акулата може да използва, за да открива температурни градиенти, въпреки че това е предмет на дебат в научната литература.<ref>{{cite journal |author=Fields, RD, Fields, KD, Fields, MC |title=Semiconductor gel in shark sense organs? |journal=Neurosci. Lett. |volume=426 |pages=166–170 |year=2007 |doi=10.1016/j.neulet.2007.08.064 |pmid=17904741 |issue=3 |pmc=2211453}}</ref> <ref>{{cite journal |author=Brown BR