Политика (Аристотел): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 59:
<br />
Притежават ли робите, жените и децата добродетели? Аналогията с частите на душата показва, че и робите, жените и децата притежават добродетели, но само колкото е нужно на всеки, за да изпълни задачата си, докато управляващият притежава пълната нравствена добродетел. И робите, и жените, и децата трябва да се възпитават в добродетел.
=='''Втора книга''' ''Преглед на добрите държавни устройства и на проектите за такива''==
<br />
<big>'''Първа глава'''</big> - ''План за работа, Начало на критикара на "Държавата" на Платон''
<br />
План за работа. Добре ли е децата, жените и имуществото да са общи, какт опредлага Платон в "Държавата"?<br />
<big>'''Втора глава'''</big> - ''Прекаленото единство на държавата е лошо''<br />
В "Държавата" Сократ иска да въведе общност на жените, за да направи държавата колкото може по- единна. Тази цел обаче е погрешна, защото държавата е едно множество и ставайки все по- единна, ще се превърне отново в семейство и накрая в един човек. Единството на Сократ трябва да се замени със "справедливата взаимна отплата" от " Етика" на Аристотел. Държавата е първата самодостатъчна общност и уеднаквяването и би било връщане назад.<br />
<big>'''Трета глава'''</big> - ''Единството не може да се достигне с методите, предложени от Платон''<br />
Единство няма да бъде достигнато, защото всички ще казват за жените, децата и имуществата "наши", а не "мои". Освен това най- малко грижи се полагат за общото. Хората няма да изпитват истинска любов към децата си, ако не са сигурни, че са техни. Не е възможно и да се скрие кое дете чие е, защото приликата ще го издаде.<br />
<big>'''Четвърта глава'''</big> - ''Други недостатъци на общността на жените и децата''<br />
Като не се познават, между децата и родителите могат да възникнат вражди или обратно- непристойна любов. Обичайки всички, хората ще изпитват по- слаба любов, отколкото обичайки само своите деца или родители.<br />
<big>'''Пета глава'''</big> - ''Общност на имуществото и други недостатъци на устройството на Платоновата "Държава"''<br />
Ако имуществото е общо, ще възникнат раздори, особено ако има неравенство между потребяването и труда. По- добре собствеността да е частна, а ползването и общо. Проблемите в съществуващите устройства не идват от това, че собствеността не е обща, а от лошотата на хората. Погрешна е самата идея да се унифицира държавата. Без административно и териториално тя е невъзможна.<br />
<big>'''Шеста глава'''</big> - ''Недостатъците на държавното устройство, описано в "Закони"''<br />
С изключение на общността на жените и имуществото на държавното устройство в "Закони" не се отличава много от това в "Държавата". Ако в "Държавата" Платон определя броят на воините на 1000, то в "Закони" те са 5000, което е твърде голяма цифра. Освен със земята и хората законодателят трябва да се съобразява и със съседните области. Собствеността според Платон трябва да е такава, че "да се живее умерено". Към това трябва да се прибави "и какво подобава на свободен човек". Не е правилно да се направи равно имуществото, а да няма контрол върху раждаемостта, защото при повече деца имотът ще се раздели. Защо Платон нарича това устройство най- добро след описаното в "Държавата"? Някое по- аристократично като спартанското би било по- добро. В "Закони" се твърди, че най- доброто устройство трябва да е смес от демокрация и тирания. Първо, това са най- лошите устройства; второ, Платоновото устройство е всъщност смес от олигархия и демокрация.<br />
<big>'''Седма глава'''</big> - ''Устройството, предложено от Фалей от Халкедон''<br />
Фалей от Халкедон пръв е предложил да се въведе равенство на собствеността. И той трябва да ограничи броя на децата, иначе собствеността ще бъде разделена между тях. Имуществото трябва да бъде умерено, а гражданите да се възпитат да се задоволяват с него. Фалей не е казал нищо за военната сила и средствата, нужни в случай на война. Освен това някои могат да възнегодуват, че са равни с останалите. Фалей е направил равна само поземлената собсвеност, но не и другите видове собственост.<br />
<big>'''Осма глава'''</big> - ''Устройството, предожено от Хиподам от Милет''<br />
Хиподам от Милет предложил държава с население 10 000 души, разделени на занаятчии, земеделци, воини. Земята пък искал да раздели на свещена, обществена и частна. Предложил три вида закони- за обида, за щета и за убийство, както и върховен съд, в който съдиите да имат право на особено мнение. Обаче ако воините са малко, другите две групи ще се разбунтуват, защото не могат да заемат почетните длъжности. Ако пък са много, защо и другите участват в управлението? Кой ще храни воиниците? Земеделците не биха могли, защото не могат да работят и на частната, и на обществената земя, така че са излишни. Не е правилно и това съдията да прави уговорки в присъдата. Така въобще не може да се издаде присъда, ако всеки съдия е на различно мнение. И изобщо, ако не е крайно наложително, не е добре да се променят законите.<br />
<big>'''Девета глава'''</big> - ''Спартанското държавно управление''<br />
Както и в други държави, спартанците имат постоянни проблеми с илотите. Освен това мъжете са възпитани в умереност, но жените са разпуснати. Лошо е и имущественото неравенство- земята се концентрира в ръцете на малко хора и броят на воините намалява. Това неравенство се стимулира и от закон, който поощрява разждаемостта. Лош е начинът на избор на ефорите, геронтите и царете. Не са добре уредени и фидитиите: който не може да участва в тях, губи гражданските си права. Прекалено силни пълномощия има началникът на флотата. Възпитанието е насочено единствено към развитие на воинската добродетел. Държавната хазна е празна, защото спартанците не си контролират взаимно данъците.<br />
<big>'''Десета глава'''</big> - ''Критското държавно устройство''<br />
Критското държавно устройство е аналогично на спартанското. На илотите и фидитиите в Спарта отговарят периеките и андриите на Крит. На ефорите- космите, на геронтите- съветът на старците. Сиситиите на Крит са по- демократични, защото са на обществени разноски. Космите са случайни хора като в Спарта, а още по- лошо е, че се избират само от определени родове, а геронтите- от тези, които са били косми. Геронтите а несменяеми, не дават отчет и управляват не по писани закони, а по своя преценка. Лошо е и това, че често стават преврати и настъпва анархия.<br />
<big>'''Единадесета глава'''</big> - ''Картагенското държавно устройсто''<br />
У картагенците политическите сиситии съответстват на фидитиите в Спарта, длъжността на сто и четирите- на ефорите, имат и царе и герузия. Демократическа черта е това, че народът има право да внася различни дела за обсъждане, да участва в обсъждането и да взима решение; олигархически са пентархиите, които имат голяма власт. Изборът на длъжностни лица пък е между олигархически и аристократически. Лошо е, че длъжностите на царете и стратезите са продажни, както и възможността да заемаш повече длъжности.<br />
<big>'''Дванадесета глава'''</big> - ''Други законодатели''<br />
Солон премахнал олигархията в Атина и създал смесено устройство. Той обаче дал голяма власт на съда и това заедно с реформите на Ефиалт и Перикъл довело до днешната демокрация. Други законодатели са Залевк, Харонд, Филолай, Драконт, Питак и Андродамант.
| |||