Теодор Херцел: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
к. |
Редакция без резюме |
||
Ред 10:
}}
'''Теодор Херцел''' е
== Биография ==
През февруари [[1896]] г. във [[Виена]] и [[Берлин]] публикува "[[Еврейската държава]]". На [[22 юли]] [[1896]] г. е на посещение при [[Цар]] [[Фердинанд I]] в [[София]]. Търси подкрепа за решаването на [[еврейски въпрос|еврейския въпрос]]. Получава я. Фердинанд I поръчва копия на книгата му на [[английски]], [[немски]] и [[руски език]].▼
=== Години в Будапеща ===
Роден в [[Будапеща]] през 1860 г. в заможно семейство. Баща му натрупва богатство чрез търговия, после загубва голяма част от него. Това кара Теодор да спре заниманията си с търговия и насочва интересите си към литературата. Майка му оформя голяма част от бъдещите му възгледите и оказва голямо влияние върху него. Тя е превързана към немския език, литературата и културата.
=== Години в Виена ===
19-годишната сестра на Херцел умира от [[коремен тиф]] и родителите му се местят във [[Виена]]. По тяхно настояване той следва право в университета.
В столицата младия Теодор Херцел става част от висшето съсловие. Придобива суетност изразяваща се най-много с огромната му, но прилежно постригана, брада. Изпитва голяма страст към заможния начин на живот. Посещава опери (любим композитор му е [[Вагнер), маскарадни тъжества и кафенетата. Обича клюките и разходките по големия град.
Виена по това време предлага разнообразие от народности, включително и еврейската, която е много дейна. Недалеч от семейство Херцел живее [[Артур Шницлер]] – майстор на късия разказ и [[Густав Малер]], който скоро ще стане водещ диригент и един от най-значимите композитори от края на 19-ти век.
Отначало Херцел е прогермански настроен. Общуването с [[антисемитизъм|антисемити]] в университетските клубове и с евреи, презиращи потеклото си, искащи да се скрият в немската култура, променят възгледите му.
Работи за кратко като правен чиновник, което му се струва крайно отегчително. Затова с подкрепата на баща си се захваща с литература. Постепенно неговите меланхолични пътеписи и пиеси стават модерни. Драматургичните текстове се поставят с успех в най-изтънчени виенски театъри. Насърчен от успеха си Херцел се жени за млада еврейка със значително състояние . Скоро обаче научава, че тя има сериозни психически проблеми. Болеста на съпругата му и неговия темперамент им осигурява не особено щастлив брак. Двамата се разделят и събират няколко пъти. Раждат им се три деца (едното умира в нациски лагер [[Терезиенщат]]).
=== Кореспонденция в Париж и Аферата „Драйфус“ ===
Най-прочутия виенски вестник [[„Нойе Фрайе Пресе“]] наема Херцел. Отначалото работи за него като независим журналист, но после е кореспондент в чужбина. Праз 1891 г. е назначен да работи в [[Париж]]. Това е периода на [[Бел епок| „Бел епок“]] и френската столица очарова младия виенски франт. Скоро обаче доброто му впечетление намалява.
Херцел описва подробно процеса над [[Едуард Дрюмон]], френски политик и журналист, известен с антисемитските си убеждения. Той обвинява един виден политик, че манипулиран от евреите. Отразява широко и погребението на армейския капитан от еврейски произход [[Арман Мейер]], починал след дуел, предизвикан от френския шовинизъм.
През 1894 г., около нашумяващата [[Делото Драйфус|афера „Драйфус“]], бляновете на Херцел по план спасяващ евреите и създаването на тяхна държава, се засилват. Още преди аферата той се е опитва да води словестни битки с отявлени антисемити като [[Карл Люгер]], кмет на Виена. Също така търси съдействието на [[папа|папата]], за да могат всички евреи от християнския свят да възприемат християнската религия. Но именно несправедливото разжалване на офицера [[Алфред Драйфус]], подтиква френския кореспондент да потърси помощ от барон [[Мориз фон Хирш]] – богатите евреи, привърженик на идеята: Нов свят за евреиската народност. Виенският журналист обаче не успява да изложи ясно идеите си за масово заминаване на европейските евреи към новия [[Цион]]. Коментаторите считат това за голяма трагедия, предвид сериозният интерес на барона към наивните идеи на Херцел и готовността му да спонсорира съдаването на еврейска държава.
=== „Еврейската държава“===
Теодор Херцел обаче не се отчайва от неуспеха си с барон фон Хирш и създава план за масова емиграция, звучащ като величествена опера на Вагнер. Плана е посрещнат от колегите на виенския журналист с ужас, смайване и дори страх. Те обявяват плана за неуравновесен и нетрезвен. Тогава той смекчава литературната насоченост на първоначалния си проект и се появява прочутата брошура „Еврейската държава: опит за съвременно разрешаване на еврейския въпрос“.
Според плана на Херце еврейството трябва да поиска от света да му предостави територия, достатъчно обширна за да побере един народ. Няма значения къде се намира новия Цион. Еврейският народ ще одобри предложената от света земя, ако тя отговаря на определени изисквания. Новата държава се планува да бъде модерна и прогресивна, възприемаща всички идеи на модерното общество. Херцел не педвижда иврита за официален език, а смята отначало всички европейски заселници да общуват на разбираем за тях език. Постепенно ще се появи национелен диалект, въз основа на най-говоримия език.
Първоначално брошурата е отпечатана в 500 екземпляр от дребен виенски книгоразпоредител. За няколко месеца тя привлича вниманието на целия свят. Започват се спорове, подхранвани от политици антисимити и анти-еврейската преса.
=== Ционистки лидер ===
Теодор Херцел, с помощта на [[Давид Волфсон]], учредява ционистка политическа организация. Започва да пропагандира идеите си чрез редактиране и издаване на ционистки седмичник. Основава и немски седмичник – официален орган на ционисткото движение. Спечелва много последователи, запленени от мечтите му за Цион, разказани увлекателно и вълнуващо от самия Херцел.
Някои [[равин|равини]] и членове на паството противодействат на фантазиите му. Той провежда няколко неуспешни политически срещи, сред които с великия везир на [[Турция]] и германския кайзер [[Вилхелм II]]. За да покаже сериозността на проблемите, които се обсъждат във всеки годишен ционистки конгрес, той настоява участниците да носят официално облекло. Херцел прави опити да осигури от турския владетел за автономен район [[Палестина]], в който да живеят евреите, но не успява. През 1903 г. привлича вниманието на британските власти и [[Англия]] му предлага с грамота еврейска поселническа територия в [[Уганда]]. Той приема [[Африка]] за място на новата родина, но среща опозиция на ционисткия конгрес.
=== Смърт и погребние ===
1904 г, в разгара на конфликта, по въпроса за територията в Африка, Теодор Херцел умира от [[Инфаркт на миокарда|ифаркт]] на 44 години, близо до Виена.
Неочаквано на погребението на Херцел присъстват хиляди евреи, дошли от всички краища на Европа. Постепенно стари равини и млади хора почват да усещат важността и значението на Херцеловото послание. Важни фигури, като [[Хаим Вайцман]] и [[Дейвид Бен Гурион]], които ще вземат важно участие с формирането на Израел, се вдъхновяват от смъртта и идеите на своя водач и решават да поведат първите пионери към земята Палестина.
През 1949 г. останките на основателя на ционизма са преместени на един хълм, точно на запад от [[Ерусалим]]. Там той лежи заедно със своя сънародник Давид Волфсон. Наблизо е разположена военна гробница на падналите жертви през войните на Израел и [[Яд ва-ШемЯд]] ва-Шем – мемориалът в памет на [[холокост|холокоста]].
== Влияние ==
1897 г. Теодор Херцел казва, че вече е основал еврейската държава. Неговото пророчество обаче се сбъдва 50 години по-рано.
Еврейския национализъм на Херцел поражда негон противник – [[арабския национализъм]]. Подобно на ционизма той също търси своята родина. Вдъхновителят за появата на държава за евреите предвижда конфликта с [[араби|арабската народност]]. Той твърди, че този конфликт може да се изглади единствено с обединение между двата народа, които ще са в състояние да изградат по-голяма и силна общност.
== Теодор Херцел в България ==
▲
[[Категория:Евреи в Унгария|Херцел, Теодор]]
| |||