Уикипедия

Охридска българска община: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 6:
[[Файл:St. Kliment in Ohrid and the bulgarian school.jpg|дясно|мини|250п|„[[Свети Климент (Охрид)|Свети Климент]]“ и българското училище]]
 
Охридската епархия не е сред посочените български епархии във фермана за учредяването на [[Българска екзархия|ЕкзархиятаБългарската екзархия]] от 18711870 г. След проведен плебисцит от 1874 година в Охрид и получаваоколията свояе присъединена към Екзархията, след като 9387 души християни гласуват положително, а само 139 души християни гласуват против и искат да останат под върховенството на Цариградската патриаршия.<ref>[http://www.archivesforbalkans.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0034&n=000001&g= Документи и материали за историята на българския народ], София, 1969, стр 192</ref> Същата година за български митрополит е владикаизбран [[Натанаил Охридски]]. След [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] през май 1878 година Охридската община подписва [[Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония|Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония]], с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.<ref>Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.</ref> За кратко председател на българската община е Васил Касапов (? - 1874), свещеник в Охрид след 1850 година<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.324.</ref>.
 
След войната Натанаил Охридски заедно с [[Кирил Скопски и Видински|Кирил Скопски]] е сред основните вдъхновители и организатори на [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]], компрометира се пред властите и неговото връщане от България в Охрид става невъзможно. След войната в Охрид се установява екзархийско наместничество с наместник архимандрит [[Дионисий Врачански]]. Но Натанаил до началото на 1880 година напряко или чрез екзарха кореспондира с Дионисий и дава разпореждания относно дейността на привременния епархийски съвет. Общината била материално силно затруднена поради икономическото упадане на града, а битолският валия [[Ахмед Мухтар паша]] не признавал охридския архиерейски наместник, макар той да е законно назначен от Натанаил. Дионисий се опитва да бъде отзован от Охрид, но по съвет на екзарха остава.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 563-566.</ref>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Охридска_българска_община“.