Теодосий I: Разлика между версии

| описание='''[[Списък на римските императори|69-мити император]]''' на '''[[Римската империя]]'''

Теодосий е последният римски император, който властва над цялата Римска империя, след като я обединява за последен път, само няколко месеца преди смъртта си в началото на 395 година. След това империята е окончателно и завинаги разделена на две части -– източна и западна.

Роден през [[347]]  г. в град намиращ се в днешната [[Сеговия (провинция)|област Сеговия]], [[Испания]], в аристократично римо-[[ибери]]йско [[християнство|християнско]] семейство, Теодосий от млад става ревностен привърженик на ортодоксалното християнство. Баща му [[Флавий Теодосий]] е блестящ военачалник, постигнал редица успехи на бойното поле в Британия, Мавритания и по Дунавската граница. Младият Теодосий се проявява за първи път под командването на баща си и през 374 г. е назначен за [[дук]] на [[Мизия]]. Когато, в резултат на придворни интриги, баща му е екзекутиран по заповед на император [[Грациан]] през [[376]] г., бъдещият император Теодосий се оттегля от поста и живее в родната си провинция.

След катастрофалната [[битка при Адрианопол (378)|битка при Адрианопол]] през август [[378]]  г., империята попада в критична ситуация. Източният император [[Валент (Римска империя)|Валент]] загива в битката, победените легиони са дезорганизирани, балканските провинции страдат от нашествието на вилнеещите [[готи]]. Самата столица [[Константинопол]] се намира под заплаха.

В църковно отношение Теодосий I започва борба за налагане на решенията на [[Първи вселенски събор|Първия вселенски събор]] в [[Никея]]. Особено засегната е дейността на [[арианство|арианите]] в неговите владения, които заедно с езичниците изпадат в немилост. През май [[381]]  г. е свикан и [[Втори вселенски събор|Втория вселенски събор]] в [[Константинопол]], на който е избран нов [[Вселенски патриарх|патриарх на Константинопол]] и е приет пълният текст на [[Символ на вярата|Символа на вярата]].

Император Теодосий I е наречен с прозвището „Велики“ от църковните историци защото следва твърда и последователна политика в подкрепа на християнството като единствената официална религия, задължителна за всички граждани и поданици на империята. В едиктите си Теодосий категорично забранява почитането на всякакви други култове и религиозни течения, освен ортодоксалното християнство, чиято доктрина е още веднъж утвърдена на Константинополският църковен събор през 381 година.

Докато през [[313]]  г. Константин Велики издава т.нар. [[Медиолански едикт]], с който обявява всички религии в империята за равноправни, в [[392]]  г. Теодосий Велики забранява дори и частното изповядване на езическата религия. За почитане на нехристиянски божества се предвиждат големи глоби и дори смъртно наказание. Затворени или превърнати в черкви са повечето нехристиянски храмове в много градове, например с[[Серапеум|ерапеум]]а в [[Александрия]] и храма на [[Веста]] в Рим. Важни гръко-римски паганистически култови средища като храмът на [[Юпитер (бог)|Юпитер]] и [[Пантеон (Рим)|Пантеонът]] в Рим, [[Партенон]]а в Атина и х[[Делфийски оракул|рамът на Аполон]] в Делфи, също са окончателно закрити.

Забранени са също и магическите ритуали, вещерството и преподаването на математика, считана тогава за вид магьосничество. През [[393]]  г. за последен път се провеждат [[олимпийски игри|Олимпийските игри]], след което и те са забранени като езически обичай, загубил и без това популярност за разлика от конните надбягвания на константинополският хиподрум. Това е последният известен антиезически едикт издаден от Теодосий I.

* Alan Cameron: ''The Last Pagans of Rome'', Oxford University Press, Oxford-New York 2011

|align="center" |[[Валент (Римска империя)|Валент]] ([[364]] - [[378]])