Отваря главното меню

Промени

28 байта изтрити ,  преди 5 години
м
редакция без резюме
{{Монарх
| име=Теодосий I Велики
| описание='''[[Списък на римските императори|69-мити император]]''' на '''[[Римската империя]]'''
| изображение за личността=[[File:Disco o Missorium Teodosio MPLdC (cropped).jpg|center|120px]]
| управление= [[19 януари]] [[379]] — [[17 януари]] [[395]] (15 години и 363 дни)
'''Флавий Теодосий''' ({{lang-la|Flavius Theodosius}}, {{lang-el|Θεοδόσιος Α{{'}}}} ), прието е още да се нарича '''Теодосий I Велики''', е [[римски император]] от [[379]] до [[395]] година. Той е най-известен с ревностното налагане на християнската религия и решителната забрана на всички други култове в империята.
 
Теодосий е последният римски император, който властва над цялата Римска империя, след като я обединява за последен път, само няколко месеца преди смъртта си в началото на 395 година. След това империята е окончателно и завинаги разделена на две части - източна и западна.
 
Роден през [[347]]  г. в град намиращ се в днешната [[Сеговия (провинция)|област Сеговия]], [[Испания]], в аристократично римо-[[ибери]]йско [[християнство|християнско]] семейство, Теодосий от млад става ревностен привърженик на ортодоксалното християнство. Баща му [[Флавий Теодосий]] е блестящ военачалник, постигнал редица успехи на бойното поле в Британия, Мавритания и по Дунавската граница. Младият Теодосий се проявява за първи път под командването на баща си и през 374 г. е назначен за [[дук]] на [[Мизия]]. Когато, в резултат на придворни интриги, баща му е екзекутиран по заповед на император [[Грациан]] през [[376]] г., бъдещият император Теодосий се оттегля от поста и живее в родната си провинция.
 
След катастрофалната [[битка при Адрианопол (378)|битка при Адрианопол]] през август [[378]]  г., империята попада в критична ситуация. Източният император [[Валент (Римска империя)|Валент]] загива в битката, победените легиони са дезорганизирани, балканските провинции страдат от нашествието на вилнеещите [[готи]]. Самата столица [[Константинопол]] се намира под заплаха.
 
== Управление ==
{{основна|Втори вселенски събор}}
 
В църковно отношение Теодосий I започва борба за налагане на решенията на [[Първи вселенски събор|Първия вселенски събор]] в [[Никея]]. Особено засегната е дейността на [[арианство|арианите]] в неговите владения, които заедно с езичниците изпадат в немилост. През май [[381]]  г. е свикан и [[Втори вселенски събор|Втория вселенски събор]] в [[Константинопол]], на който е избран нов [[Вселенски патриарх|патриарх на Константинопол]] и е приет пълният текст на [[Символ на вярата|Символа на вярата]].
[[Image:Anthonis van Dyck 005.jpg|thumb|left|220px|''"Св. Амброзий забранява на имп. Теодосий да влезе в черквата"'' (картина на [[Ван Дайк]] от 17 век)]]
 
Силата на църквата е нараснала дотолкова, че когато през [[390]] г. по заповед на Теодосий готските наемници избиват 7000 души при потушаване на безредиците в [[Солун|Тесалоника]] (дн. [[Солун]]), императорът е официално отлъчен от влиятелния епископ [[Амвросий Медиолански|Амброзий Милански]][http://www.pravoslavieto.com/docs/sv_otci/sv_Amvrosij/sv_Amvrosij_i_Bibliata.htm]. Едва след публично покаяние Теодосий отново е приет в редовете на вярващите християни, въпреки че това клане и последвалото отлъчване и опрощаване, остават като едни от най-запомнящите се моменти в неговата биография.
 
Император Теодосий I е наречен с прозвището „Велики“ от църковните историци защото следва твърда и последователна политика в подкрепа на християнството като единствената официална религия, задължителна за всички граждани и поданици на империята. В едиктите си Теодосий категорично забранява почитането на всякакви други култове и религиозни течения, освен ортодоксалното християнство, чиято доктрина е още веднъж утвърдена на Константинополският църковен събор през 381 година.
 
Докато през [[313]]  г. Константин Велики издава т.нар. [[Медиолански едикт]], с който обявява всички религии в империята за равноправни, в [[392]]  г. Теодосий Велики забранява дори и частното изповядване на езическата религия. За почитане на нехристиянски божества се предвиждат големи глоби и дори смъртно наказание. Затворени или превърнати в черкви са повечето нехристиянски храмове в много градове, например с[[Серапеум|ерапеум]]а в [[Александрия]] и храма на [[Веста]] в Рим. Важни гръко-римски паганистически култови средища като храмът на [[Юпитер (бог)|Юпитер]] и [[Пантеон (Рим)|Пантеонът]] в Рим, [[Партенон]]а в Атина и х[[Делфийски оракул|рамът на Аполон]] в Делфи, също са окончателно закрити.
 
Забранени са също и магическите ритуали, вещерството и преподаването на математика, считана тогава за вид магьосничество. През [[393]]  г. за последен път се провеждат [[олимпийски игри|Олимпийските игри]], след което и те са забранени като езически обичай, загубил и без това популярност за разлика от конните надбягвания на константинополският хиподрум. Това е последният известен антиезически едикт издаден от Теодосий I.
 
===Вътрешна политика===
 
През [[383]] г. в Западната империя се извършва военен преврат срещу император [[Грациан]], който е свален от власт и убит. Защитавайки правата на брат му, малолетния император [[Валентиниан II]], Теодосий повежда поход срещу узурпатора [[Магн Максим]] в [[Италия]] — подкрепен от варварските федерати, Теодосий постига победа и връща трона на своят законен съуправител ([[388]] г.). Узурпаторът Максим и синът му са екзекутирани.
 
През [[392]] г. Валентиниан II е убит и Теодосий е принуден отново да воюва, този път срещу франкския генерал [[magister militum]] [[Арбогаст]] и неговата марионетка — узурпатора [[Евгений (римски император)|Евгений]]. Източният император разгромява своя противник в [[Битка при Фригид|битката при река Фригид]] през септември [[394]] г., екзекутира узурпатора и обединява Римската империя за последен път, но в началото на следващата година умира в [[Милано|Медиоланум]] (дн. Милано) от [[воднянка]] ([[едема]]).
 
=== Литература ===
* Thomas S. Burns: ''Barbarians within the Gates of Rome. A Study of Roman Military Policy and the Barbarians (ca. 375–425)'' Indiana University Press, Bloomington 1994, ISBN 0-253-31288-4.
* Alan Cameron: ''The Last Pagans of Rome'', Oxford University Press, Oxford-New York 2011
* Robert Malcolm Errington: ''Theodosius and the Goths.'' In: ''Chiron (Zeitschrift)'' 26, 1996, ISSN 0069-3715, S. 1–27.
* Robert Malcolm Errington: ''Christian Accounts of the Religious Legislation of Theodosius I'' In: ''Klio (Zeitschrift)'' Band 79, 1997
| colspan="3" align="center"|[[Списък на римските императори|Римски императори]]
|-
|align="center" |[[Валент (Римска империя)|Валент]] ([[364]] - [[378]])
!align="center"|Теодосий I ([[379]] - [[395]]) съвместно с [[Грациан]] и [[Валентиниан II]]
|align="center"|[[Аркадий]] ([[Византия|Източна РИ]])<br>[[Флавий Хонорий|Хонорий]] ([[Западна Римска империя|Западна РИ]])
[[Категория:Теодосиева династия]]
[[Категория:Късна Античност]]
{{Link FA|de}}