Медиолански едикт: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Корекция на фактологическа неточност свързана с представянето на документа като едикт. |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Медиоланският едикт''' от 313 г. е писмо с дословен препис на Сердикийския едикт на император Галерий от 311 г. изпратено до [[Максимин Дая]], от двамата [[Август (титла)|августи]] [[Лициний]] и [[Константин I Велики]] от град Медиолан (дн. [[Милано]]) с изискване за изпълнението му. С него християнството се провъзгласява за равноправна на другите религии. Традиционно едиктът се приема за край на [[Диоклецианови гонения|Диоклециановите гонения]] срещу християните.
След абдикацията на [[Диоклециан]] и [[Максимиан]] през [[305]] г. настъпват междуособици. Диоклециан провъзгласява за нов август [[Галерий]], а Максимиан - [[Констанций Хлор]]. [[Галерий]] назначава за цезар на източните провинции племенника си [[Максимин Дая]], а за цезар на Италия и африканските провинции военачалника [[Флавий Валерий Север]]. През [[306]] г. умира [[Констанций Хлор]] и войската провъзгласява за цезар на западните провинции неговия син [[Флавий Константин]]. След това Максимин Дая се обявява за август на източните провинции. Север бил обявен за август на мястото на починалия Констанций Хлор, а пък Галерий обявява за август [[Валерий Лициний]]. Така през 309 г. Римската империя има няколко августи и нито един цезар.
| |||