Ятова граница: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахната редакция 6009821 на 46.10.100.119 (б.)
Ред 2:
'''Ятовата граница''' е една от най-важните [[изоглоса|изоглоси]] в българския език, въз основа на която българските [[диалект]]и се разделят на два вида — западни и източни. При западните диалекти на мястото на старобългарската гласна [[ят]] ({{Уникод|Ѣ}}) днес винаги имаме звук ''е'' (напр. ''бел–бѐли'', а при източните при определени условия (а при някои диалекти дори винаги) вместо ''е'' имаме ''а'' предхождана от мека съгласна (напр. ''б'ал–бѐли'' или ''б'ал–б'али'').
 
Никоя друга от главните [[фонетика|фонетични]] изоглоси не разделя българските диалекти по толкова прегледен начин. При това успоредно на ятовата граница, макар и да не съвпадат с нея, вървят и много други изоглоси. Този сноп от изоглоси показва къде минава границата между западните и източните диалекти. Ето някои двойки, очертаващи изоглоси, близки до ятовата граница (първата дума е на изтокзапад от ятовата граница, а втората — на западизток): ''поляни-полени'', ''пияни-пиени'', ''ние береме-ние берем'', ''я, яз-аз'', ''он-той'', ''жежок-горещ'', ''крап-къс'', ''разбой-стан''.
 
На север ятовата граница започва от устието на река [[Вит]], минава през [[Никопол]]ско, на изток от [[Луковит]] и [[Плевен]] и на запад от [[Ловеч]], [[Пирдоп]] и [[Панагюрище]]. След това тя преминава през [[Ихтиман]]ско, [[Пазарджик|Пазарджишко]], [[Разлог (област)|Разложко]], [[Гоце Делчев (град)|Гоцеделчевско]], [[Петрич]]ко, [[Солун (ном)|Солунско]]. Има и местни диалекти, които варират по звучене между западни и източни, а се различават по други части на фонетиката (напр. произнасянето на звука "х" след последна гласна в думите).