Уикипедия

Дълбоки: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
кор.
Ред 23:
 
== История ==
По­се­ле­ни­я­та в зем­ли­ще­то да­ти­рат от най-ран­на епо­ха, за ко­е­то сви­де­тел­с­т­ват се­дем­те се­лищ­ни мо­ги­ли и мно­жес­т­во­то пред­ме­ти на­ме­ре­ни при сел­с­кос­то­пан­с­ка рабо­та. В 1879 го­ди­на в юж­на­та част на се­ло­то е раз­к­рит гроб на пог­ре­бан тра­кийс­ки княз, ка­то пред­ме­ти­те са из­не­се­ни от под. Кля­у­зов в Ру­сия, а пос­ле и в Англия. В мо­мен­та го­ля­ма част от тях са в Ош­мол­с­кия му­зей в Лон­дон, а ед­на от сре­бър­ни­те ча­ши е в Ер­ми­та­жа в Санкт Пе­тер­бург. По вре­ме на рим­с­ка­та им­пе­рия кре­пост­та Глъ­бок е би­ла важ­на път­на стан­ция от Ав­гус­та Тра­я­на /дн. Ста­ра За­го­ра/ за Ахи­а­ло. В ста­ри­те ви­зан­тийс­ки и за­пад­но­ев­ро­пейс­ки хро­ни­ки се­ли­ще­то се сре­ща с име­то Глъ­бок и Ве­нец. След па­да­не­то под ос­ман­с­ко роб­с­т­во то е под име­то Бюк­лю­мюк или Бюк­лю­д­жек. Сре­ща се и с име­то Дъл­бо­ки, още по­ве­че, че в не­го се за­сел­ват хо­ра на сул­та­на от Тро­ян­с­ко­то се­ло Дъл­бок дол. На­ме­рен е от оно­ва вре­ме част от вой­ну­гар­с­ки ре­гис­тър, от кой­то е вид­но, че още от онези времена, а ве­ро­ят­но и пре­ди то­ва Дъл­бо­ки е би­ло ва­жен сре­ди­щен цен­тър.
По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-Турската война]] близо до селото се води [[Битка при Стара Загора|епичната битка]] за [[Самарско знаме|Самарското знаме]], при което с цената на [[живот]]а си [[Павел Калитин|подполковник Калитин]] защитава знамето от турските войски. След победата в битката турското население в Дълбоки панически напуска селото и се оттегля на юг с победената турска войска. За тяхно нещастие, малкото останали турци в селото са принудително затворени в една плевня и изгорени живи за отмъщение. Говори се, че в селото има заровено турско злато. Картата е загубена по време на войната от Адил ага.
 
Пре­ди па­да­не­то под ос­ман­с­ко вла­ди­чес­т­во в Дъл­бо­ки е
По време на [[Деветоюнския преврат]] през 1923 г. [[Централен комитет на БКП|ЦК]] на [[БКП]] взема решение да запази неутралитет при свалянето от власт на правителството на [[Александър Стамболийски]], обратно на настроенията на мнозинството обикновени [[комунист]]и. Единствено партийната организация в Дълбоки оценява решението като грешка и пише открито писмо до ЦК.
има­ло цър­к­ва и па­рак­ли­си, но са раз­ру­ше­ни от нах­лу­ли­те ор­ди. Ед­ва в на­ча­ло­то на 19 век в 1837 го­ди­на след про­ше­ние до Сул­та­на в Дъл­бо­ки е пос­т­ро­е­на и ос­ве­те­на цър­к­ва „Ус­пе­ние на Света Бо­го­ро­ди­ца". В нея през 1838 го­ди­на е от­к­ри­то и пър­во­то ки­лий­но учи­ли­ще за окол­ност­та. Пръв пе­вец и дас­кал е въз­рож­де­не­цът Рай­чо Блъс­ков от Коприв­щи­ца, ба­ща­та на пи­са­те­ля Илия Блъс­ков. Ки­лий­но­то учи­ли­ще се по­се­ща­ва от де­ца и мла­де­жи не са­мо от Дъл­бо­ки, но и от окол­ни­те се­ла, а и от по-да­леч­ни. След ос­во­бож­де­ни­е­то дъл­бо­ча­ни пос­т­ро­я­ват учи­лищ­на сгра­да, ко­я­то за оно­ва вре­ме е мо­дер­на и го­ля­ма. През 1934 го­ди­на се пос­т­ро­я­ва вто­ра учи­лищ­на сгра­да, тъй ка­то пър­ва­та не е дос­тас­тъч­на и в но­ва­та се от­к­ри­ва и ка­би­нет по хи­мия и фи­зи­ка. През 1964 го­ди­на се над­с­т­ро­я­ва вто­ри етаж, пос­т­ро­я­ва се нов ка­би­нет по хи­мия и фи­зи­ка и ра­бо­тил­ни­ци по дървообработ­ка и ме­та­ло­об­ра­бот­ка. През осем­де­сет­те го­ди­ни учи­ли­ще­то пре­ми­на­ва в ЕС­ПУ до 1991 го­ди­на.
 
По вре­ме на Рус­ко-тур­с­ка­та ос­во­бо­ди­тел­на вой­на тук е бил ща­ба и наб­лю­да­тел­ния пункт на Ген. Гур­ко, кой­то ос­та­вя за спо­мен на дъл­бо­ча­ни своя по­хо­ден стол и би­но­къ­ла си. В зем­ли­ще­то на се­ло­то се во­ди и бо­ят за Сам­a­р­с­ко­то зна­ме и тук за­ги­ва под­пол­ков­ник Ка­ли­тин, ка­то след ос­во­бож­де­ни­е­то се из­ди­га па­мет­ник за това съ­би­тие.
<!-- == Религии == -->
 
Пре­ди ос­во­бож­де­ни­е­то и след то­ва по­ми­нъ­кът на на­се­ле­ни­е­то е глав­но ско­то­въд­с­т­во­то, ка­то се от­г­леж­дат глав­но ко­зи и ов­це. За­ся­ва се ече­мик, пше­ни­ца и цареви­ца, а до
1960 го­ди­на - про­со, фий и овес. Ка­то по­ми­нък е и ло­зар­с­т­во­то, ко­е­то про­дъл­жа­ва да се раз­ви­ва и до днес в съз­да­де­ни­те ло­зо­ви маси­ви. През 20 век и до днес се раз­ви­ва и ово­щар­с­т­во­то. За­на­я­ти­те са тер­зийс­т­во и дър­во­дел­с­т­во, ко­ла­ро-же­ле­зар­с­т­во и ро­зоп­ро­из­вод­с­т­во, ка­то пос­лед­но­то отпада в края на вто­ра­та по­ло­ви­на на 20 век.
 
През 1930 го­ди­на в Дъл­бо­ки с да­ре­ние на д-р Сто­ян Де­нев, кой­то е дъл­бо­че­нец и френ­с­ки въз­пи­та­ник и един от пи­о­не­ри­те на ве­те­ри­нар­но­то де­ло у нас се раз­к­ри­ва ве­те­ри­нар­на ле­чеб­ни­ца. От 1945 до 1966 в се­ло­то ос­вен здра­вен учас­тък и ап­те­ка има и ро­ди­лен дом. От 1999 г. Здра­вия учас­тък е пре­мес­тен в обно­ве­на­та сгра­да на бив­шия сел­с­ки съ­вет.
 
През 1919-1923 и 1931-1934 се­ло­то е би­ло ко­му­на. След 1945 в със­та­ва на то­га­ваш­ния СОНС са вклю­че­ни се­ла­та Ко­ле­на и Гор­но Бо­те­во. Съ­щи­те са и в ТКЗС. От март 1979 до фев­ру­а­ри 1988 Дъл­бо­ки е цен­тър на се­лищ­на сис­те­ма с още 10 със­тав­ни се­ла към не­го. Пос­т­ро­е­на е но­ва ад­ми­нис­т­ра­тив­на сгра­да, по­ща, мла­деж­ки дом с ри­ту­ал­на за­ла, жи­ли­щен блок и са бла­го­ус­т­ро­е­ни ре­ди­ца ули­ци и пло­ща­ди.
От 1930 го­ди­на е и на­ча­ло­то на ви­нар­с­ка­та из­ба в се­ло­то, на­ци­о­на­ли­зи­ра­на през 1945 го­ди­на. През шей­сет­те го­ди­ни е от­к­ри­та и фаб­ри­ка за оцет. Изгражда се дър­во­дел­с­ки цех, про­съ­щес­т­ву­вал до 1991 го­ди­на.
Още през ок­том­в­ри 1944 го­ди­на се съз­да­ва ТКЗС, ка­то на 10.01.1945 то е офи­ци­ал­но ре­гис­т­ри­ра­но и поз­д­ра­ве­но лич­но от Ге­ор­ги Ди­мит­ров с те­лег­ра­ма от Мос­к­ва. Пре­ми­на­ло през АПК и КЗС днес то съ­щес­т­ву­ва ка­то Всес­т­ран­на ко­о­пе­ра­ция "Шес­ти май" с об­ра­бот­ва­е­ми око­ло 19 хил. дка.
 
От 1919 го­ди­на е из­г­ра­де­на и пот­ре­би­тел­на­та ко­о­пе­ра­ция „Нап­ре­дък", ко­я­то и до днес се на­ри­ча та­ка и об­с­луж­ва
Дъл­бо­ки и ня­кол­ко окол­ни се­ла.
 
Дъл­бо­ки и дъл­бо­ча­ни взе­мат учас­тие във всич­ки вой­ни - меж­ду­съ­юз­ни­чес­ка, бал­кан­с­ка, пър­ва и вто­ра све­тов­на и да­ват скъ­пи жер­т­ви, чи­и­то име­на са на паметна­та пло­ча в учи­ли­ще и в пар­ка на се­ло­то. Дей­но учас­тие взе­мат дъл­бо­ча­ни и в по­ли­ти­чес­ки­те бор­би до сре­да­та на 20 век в ра­йо­на и стра­на­та. В 1910 година се съз­да­ва со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та дру­жин­ка, пре­рас­т­на­ла в пар­тий­на ор­га­ни­за­ция. Съз­да­ва се мла­деж­ко дру­жес­т­во, в го­ди­ни­те 1919-1923 е ор­га­ни­зи­ра­на и пър­ва­та дет­с­ка спар­та­кис­т­ка че­та от Ге­ор­ги Ар­гат­кин. През 1922 го­ди­на со­ци­а­лис­ти и рем­сис­ти пос­т­ро­я­ват свой клуб, кой­то през го­ди­ни­те е бил зе­ме­дел­с­ко училище, кан­це­ла­рии и клуб на пен­си­о­не­ра. През сеп­тем­в­ри 1923 го­ди­на 120 член­ния въс­та­ни­чес­ки от­ряд от Дъл­бо­ки ата­ку­ва жан­дар­ме­рийс­ки­те ка­зар­ми в Ста­ра За­го­ра. И тук се да­ват скъ­пи жер­т­ви. През 1941-44 го­ди­на от Дъл­бо­ки из­ли­зат 8 пар­ти­за­ни, а де­сет­ки за ята­ци­те на от­ряд „Ге­ор­ги Ди­мит­ров". По­ли­те­миг­ран­ти, конц­ла­ге­рис­ти и ин­тер­ни­ра­ни е да­ло Дъл­бо­ки, учас­т­ни­ци­те в пър­ва­та и вто­ра­та фа­за на оте­чес­т­ве­на­та вой­на са над 130, ка­то има и 4 за­ги­на­ли. И как­то и да отрича съв­ре­ми­е­то ония го­ди­ни, за Дъл­бо­ки те са пре­лом­ни и изиг­ра­ват важ­на ро­ля в не­го­во­то раз­ви­тие то­га­ва и се­га. Със сво­е­то ми­на­ло - от най-ран­на­та епо­ха до го­ди­ни­те на пре­хо­да Дъл­бо­ки има мяс­то в на­пис­ва­не­то на ис­то­ри­я­та на Бъл­га­рия и е да­ло сво­я­та дан.
 
Съз­да­де­но е дружество на за­пас­ни­те офи­це­ри и сержан­ти от за­па­са и ре­зер­ва, ко­е­то но­си име­то на за­ги­на­лия в
Бал­кан­с­ка­та вой­на под­по­ру­чик Де­чо Ко­лев при за­щи­та­та и
ос­во­бож­де­ни­е­то на Ро­до­пи­те.
 
Има пенсионер­с­ки клуб, кой­то все­ки чет­вър­тък има сбир­ки и раз­ви­ва мно­го­об­раз­на дей­ност.
 
Мно­го от пос­т­ро­е­но­то се раз­ру­ши и част от по­ми­нъ­ка е заб­ра­вен, но Дълбо­ки про­дъл­жа­ва нап­ред със сво­е­то кмет­с­т­во, чи­та­ли­ще и учи­ли­ще, със сво­и­те две ко­о­пе­ра­ции - всес­т­ран­на и пот­ре­би­тел­с­ка, със здрав­ния си учас­тък и нови­те це­хо­ве за та­пи­це­рия, олио и дър­во­дел­с­ки ус­лу­ги. Със своя праз­ник на се­ло­то - вся­ка го­ди­на в на­ча­ло­то на май, кой­то съ­би­ра дъл­бо­ча­ни от всич­ки краища на стра­на­та.<!-- == Религии == -->
<!-- == Обществени институции == -->
== Културни и природни забележителности ==
Line 35 ⟶ 58:
 
Интересна забележителност е „Глухият камък“ по поречието на реката, минаваща през Дълбоки. В дефилето на планината преди селото, огромен каменен блок е препречил речното корито. Преданието разказва, че под него лежат завинаги костите на глух турчин, който единствено не чул ужасените викове на хората наоколо, докато се къпел в реката, а по склона на планината паднал каменният къс.
 
<strong>На­род­но чи­та­ли­ще "Раз­ви­тие" с. Дъл­бо­ки, </strong>
 
По ини­ци­а­ти­ва на учи­те­ли,
ю­боз­на­тел­ни мла­де­жи и прог­ре­сив­ни се­ля­ни през есен­та на 1878 г. се ос­но­ва­ва чи­та­ли­ще­то в с. Дъл­бо­ки, ко­е­то име­ну­ват "РАЗВИТИЕ". До пос­т­ро­я­ва­не на соб­с­т­ве­на чи­та­лищ­на сгра­да се е по­ме­ща­ва­ло в цър­к­ва­та и учи­ли­ще­то. С доб­ро­во­лен труд и по­мо­щи от на­се­ле­ни­е­то през 1931/1936 се пос­троя­ва чи­та­ли­щен са­лон и биб­ли­о­те­ка. 1974/1976 г. чи­та­лищ­на­та сгра­да е ре­кон­с­т­ру­и­ра­на и мо­дер­ни­зи­ра­на, от­го­ва­ря­ща на пот­реб­нос­ти­те и це­ли­те на чи­та­ли­ще­то и дей­ност­та му. Чи­та­ли­ще­то раз­по­ла­га със зри­тел­на за­ла с 380 мес­та, тех­ни­чес­ки обо­руд­ва­на сце­на, биб­ли­о­теч­ни по­ме­ще­ния - за­ем­на, дет­с­ки от­дел, чи­тал­ня, книгох­ра­ни­ли­ще; ре­пе­ти­ци­он­на за­ла, гри­мьор­ни по­ме­ще­ния, кан­це­ла­рии, ки­но — ка­би­на и сер­виз­ни по­ме­ще­ния.
 
Чи­та­ли­ще­то е един­с­т­ве­ния кул­ту­рен ин­с­ти­тут на те­ри­то­ри­я­та на кмет­с­т­во­то и е же­ла­на пот­реб­ност на всич­ки жи­те­ли на се­ло­то ни. Със сво­я­та дей­ност об­с­луж­ва Основното училище, в ко­е­то учат 150 уче­ни­ка, зе­ме­дел­с­ка ко­о­пе­ра­ция, пот­ре­би­тел­на ко­о­пе­ра­ция, дър­во­дел­с­ки цех, цех за бу­ти­ли­ра­не на на­пит­ки и оцет.
 
В чи­та­ли­ще­то ра­бо­тят: те­ат­ра­лен, дет­с­ко-юно­шес­ки фол­к­ло­рен ан­сам­бъл „ДЪЛ­БО­ЧАН­ЧЕ­ТА", гру­па за ста­ри град­с­ки пес­ни "Чар", ан­сам­бъл за ав­тен­ти­чен фолклор "ДЪЛ­БО­КИ". Ко­лек­ти­ви­те са но­си­те­ли на мно­жес­т­во от­ли­чия и ме­да­ли от на­ши ре­пуб­ли­кан­с­ки фес­ти­ва­ли и съ­бо­ри, а ан­сам­бъ­лът за ав­тен­ти­чен фол­к­лор и дет­с­ко-юно­шес­кия ан­сам­бъл са но­си­те­ли на прес­тиж­ни наг­ра­ди от МФФ-Югос­ла­вия, Ру­мъ­ния, Тур­ция, Мол­до­ва, Пол­ша, Фран­ция и Бъл­га­рия.
 
Съх­ра­не­ни са бо­га­та­та ду­шев­ност и тра­ди­ци­и­те в Дъл­бо­ки. В прог­ра­ми­те им са вклю­че­ни кла­си­чес­ки об­раз­ци от тра­ди­ци­он­ния слън­чев об­ре­ден ка­лен­дар от Ко­ле­да, през про­лет­ния, летния и есен­ния цик­ли, от­но­во до зим­ни­те праз­ни­ци, свър­за­ни с раж­да­не­то на Бо­га. Ан­сам­б­ли­те пред­с­та­вят тра­ди­ци­он­ния бъл­гар­с­ки фол­к­лор ка­то ця­ло на обреден танц и об­ред­на пе­сен, прев­ръ­ща об­ре­да в праз­ник и дос­та­вя сил­на ес­те­ти­чес­ка нас­ла­да, ду­шев­ност и тра­ди­ци­и­те в Дъл­бо­ки. И до днес би­ту­ват об­ре­ди­те и оби­ча­и­те свър­за­ни с цър­ков­но-праз­нич­ния ка­лен­дар не са­мо в изя­ви­те на ан­сам­б­ли­те, но и в жи­во­та на хо­ра­та - с ко­ле­да­ри­те и тех­ни­те пес­ни, „бу­тур­ни­ци­те" на За­го­вез­ни, кра­си­ви­те ла­зар­ки, "ро­са­та" на Гер­гьов­ден и пе­че­ни­те аг­не­та.
 
Биб­ли­о­те­ка­та при­те­жа­ва над 23 000 биб­ли­о­теч­ни еди­ни­ци от всич­ки от­рас­ли на зна­ни­е­то. То­ва да­ва въз­мож­ност за про­веж­да­не на бо­га­та и раз­но­об­раз­на по
съдър­жа­ние биб­ли­о­теч­на дей­ност: ли­те­ра­тур­ни иг­ри и вик­то­ри­ни, сре­щи с ли­те­ра­тур­ни твор­ци, ча­со­ве на при­каз­ка­та, дет­с­ки със­те­за­ния, праз­ни­ци на кни­га­та и пр. 
 
Бо­га­та и раз­но­об­раз­на е кул­тур­но-ма­со­ва­та ра­бо­та на чи­та­ли­ще­то, ко­я­то включ­ва в се­бе си ме­роп­ри­я­тия от об­ред­но-праз­нич­ния ка­лен­дар, Майс­ки и Декемврийски праз­ни­ци на кул­ту­ра­та, на се­ло­то, на ху­до­жес­т­ве­на­та са­мо­дей­ност, на та­лан­ти­те, те­ма­тич­ни ве­че­ри, бе­се­ди, кон­кур­си, твор­чес­ки пор­т­ре­ти, викторини и пр.
 
Чи­та­ли­ще­то е до­ма­кин на "На­ци­о­нал­на сре­ща на ан­сам­б­ли­те за ав­тен­ти­чен фол­к­лор, но­си­те­ли на меж­ду­на­род­ни от­ли­чия", ко­я­то се про­веж­да от 1994 го­ди­на на все­ки две го­ди­ни. До­ма­кин е и на Дет­с­кия фол­к­ло­рен праз­ник „Из­во­рът да не пре­съх­ва - Цвет­ни­ца", кой­то се про­веж­да еже­год­но през ме­сец април. Тра­ди­ци­он­ни са и дет­с­ки­те праз­ни­ци „Здра­вей, ля­то!" и „До­виж­да­не, ля­то!", с ко­и­то чи­та­ли­ще­то бе­ле­жи на­ча­ло­то и края на лят­на­та ра­бо­та с де­ца­та. Първият не­де­лен ден на месец май се про­веж­да и тра­ди­ци­он­ния праз­ник за се­ло­то под нас­лов „Дъл­бо­ки - ро­ден край, гор­дост моя".
 
Чи­та­ли­ще­то е кан­ди­дат­с­т­ва­ло и е спе­че­ли­ло про­ек­ти­те "Ко­лед­но на­диг­ра­ва­не" - "Ой, Ко­ле­до, мой Ко­ле­до" - пред На­ци­о­на­лен фонд "Кул­ту­ра"и „Чи­та­ли­ще­то - дом на бъл­гар­щи­на­та " пред МТСП. А спе­че­ле­ния пред МК про­ект за опаз­ва­не и по­пу­ля­ри­зи­ра­не на бъл­гар­с­кия фол­к­лор „Треп­на­ла е ва­рак кит­ка, за­пе­ли са ко­ле­да­ри" да­ва на­ча­ло­то на ста­на­лия ве­че тра­ди­ци­о­нен ко­ле­ден праз­ник със съ­що­то име.
За раз­но­об­раз­на­та и бо­га­та по съ­дър­жа­ние дей­ност чи­та­ли­ще­то мно­гок­рат­но е наг­раж­да­ва­но на ре­ги­о­нал­но и на­ци­о­нал­но ни­во. Но­си­тел на Пла­ке­та на КК за най-доб­ра чи­та­лищ­на дей­ност, но­си­тел на Пла­ке­та на ЦХС за из­к­лю­чи­тел­ни ус­пе­хи в ху­до­жес­т­ве­на­та са­мо­дей­ност. През 1978 го­ди­на бе удос­то­е­но с ор­ден "Ки­рил и Ме­то­дий" - І сте­пен - приз­на­ние за дъл­го­го­диш­ния не­у­мо­рен труд на сто­ти­ци­те чи­та­лищ­ни дей­ци от Дъл­бо­ки.
Народно читалище "Раз­ви­тие" с. Дъл­бо­ки има бла­го­род­на­та ми­сия да про­бу­ди у най-мал­ки­те и под­дър­жа жи­ва в го­ле­ми­те лю­бов­та към род и ро­ди­на, към на­ши­те пред­ци, да съхра­ни за по­ко­ле­ни­я­та тра­ди­ци­и­те, оби­ча­и­те, праз­ни­ци­те на на­ши­те пра­ро­ди­те­ли, да доп­ри­не­се спо­ред въз­мож­нос­ти­те си за съх­ра­ня­ва­не на бъл­гар­с­кия род.
 
== Редовни събития ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Дълбоки“.