Малкълм Гладуел: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 68:
''[[Форчън (списание)|Fortune]]'' описва „Повратната точка“ като впечатляваща книга, която кара читателя да погледне на света по различен начин. The Daily Telegraph определя книгата като „чудесно нетрадиционно проучване на този трудно разбираем феномен – социалната епидемия“. В ревюто си за „Проблясък“ ''The Baltimore Sun'' нарича Гладуел „най-оригиналния американски журналист от Том Улф насам<ref>[http://articles.baltimoresun.com/2005-01-16/entertainment/0501150024_1_malcolm-gladwell-subject-medical-matters The Bright Stuff], The Baltimore Sun, 16 януари 2005 г. {{ref-en}}</ref>. Фарад Манджу от ''Salon'' оценява книгата като „истинско удоволствие. „Проблясък“ е една от най-добрите творби на Гладуел – очертава доста изненадващи прозрения за света, в който живеем, и за самите нас.“<ref>[http://www.powells.com/review/2005_01_14.html „Проблясък: лекотата на мисълта“], www.powells.com, 14 януари 2005 г. {{ref-en}}</ref> ''[[The Economist]]'' определя „Изключителните“ като „завладяващо четиво с важно послание“.<ref>[http://www.economist.com/node/12758320 Пътят към успеха: Как постигнах това?], www.economist.com, 11 декември 2008 г. {{ref-en}}</ref> Дейвид Лионард пише в ''[[Ню Йорк Таймс|The New York Times]]'': „При наличието на широк избор от [[литература]], Малкълм Гладуел е в най-голяма степен близо до това, което днес възприемаме като уникален талант“ и допълва, че „Изключителните“ „кара читателят да се размишлява над засегнатите находчиви теории с дни“.<ref>[http://www.nytimes.com/2008/11/30/books/review/Leonhardt-t.html?_r=0 Шанс и обстоятелства], ''The New York Times'', 28ноември 2008 г. {{ref-en}}</ref> Иън Семпъл пише в ''[[Гардиан|The Guardian]]'' „Книгите на Гладуел са обединение на внушителното изкуство на Гладуел. Проучванията на Гладуел се отличават с дълбочина и ясни аргументи, но това, което е впечатляващо е широкия кръг от обекти, към който са приложени тези проучвания“.<ref>[http://www.theguardian.com/books/2009/oct/17/what-the-dog-saw-gladwell-review „Какво видя кучето“ от Малкълм Гладуел - най-голямата сила на Гладуел е в това да накара своите читатели да се замислят], ''The Guardian'', 17 октомври 2009 г.{{ref-en}}</ref>
Критиката към Гладуел е насочена най-вече към факта, че той е журналист, а не изследовател, а в резултат работата му е твърде опростена. The New Republic нарича последната глава на „Изключителните“ „неподлежаща на критичен прочит“ и допълва, че Гладуел вярва, че „една перфектна история доказва безмислието на едно правило“. Гладуел също е критикуван, че набляга върху различни истории като доказателства, а не върху проучвания, с които да подкрепи заключенията си. Морийн Ткачик и [[Стивън Пинкър]] подлагат на съмнение подхода на Гладуел. Независимо, че хвали атрактивния стил и съдържание в книгите на Гладуел, Пинкър обобщава, че Гладуел е „мини гений, който по не много остроумен начин показва рисковете, произтичащи от статистическата логика“ и също така го обвинява, че използва „най-добрите и софистицирани, но невярни противопоставяния“ в книгата „Изключителните“. Пинкър критикува липсата на достатъчно познания на Гладуел: "Когато познанията на един автор по дадена тема се свеждат само до интервюта с експерти, то авторът е склонен към съставяне на обобщения, които са банални, не много задълбочени или просто грешни." Журналист от ''The Independent'' обвинява Гладуел, че проучванията и изводите му всъщност не са нищо повече от очевидни факти.<ref>[http://www.independent.co.uk/arts-entertainment/books/reviews/book-of-the-week-outliers-by-malcolm-gladwell-1027343.html Книга на седмицата: "Изключителните" от Малкълм Гладуел], ''The Independent'', 21 ноември 2008 г. {{ref-en}}</ref> ''The Register'' обвинява Гладуел в правене на заключения на базата на бегли аналогии и коментира, че авторът изглежда "има нетърпимост към фактите" като допълва "Гладуел направи кариера от представянето на прости и несъдържателни истини на хората, като облича разказите си във внущително звучащи научни изрази". В тази връзка ''The New Republic'' определя Гладуел като "най-скъпо платения американски разказвач на [[приказки]]." Подходът на Гладуел е иронизиран от уеб сайта "Малкълм Гладуел - генератор на книги".
==Източници==
| |||