Разлика между версии на „Вътрешна революционна организация“

редакция без резюме
'''Вътрешната революционна организация (ВРО)''' е българска националреволюционна организация, основана и изградена от [[Васил Левски]] в периода 1869-1871 г.
[[Файл:Vasil Levski IRO revolutionary districts.png|дясно|мини|Мрежата от комитети на Васил Левски]]
'''Вътрешната революционна организация''' (ВРО) е българска революционна организация, основана и изградена от [[Васил Левски]] в периода 1869-1871 г. Организацията представлява мрежа от местни революционни комитети, които се управляват от Централен комитет, помещаващ се в [[Ловеч]]. Основаването на ВРО отразява идеите на Левски, че центърът на революционната активност трябва да бъде преместен от българските емигрантски кръгове в [[Румъния]] към българските земи. През 1871 г. Левски приготвя Устав на организацията в духа на своите политически възгледи: освобождение на [[България]] от турците чрез повсеместна революция на народа и създаване на страна като демократична република с гаранции за равенството на всички жители без значение техния етнос и религия.
 
Вътрешната революционна организация е структура от частни революционни комитети. Създадени са на териториален принцип. Управляват се от Централен комитет известена като „Привременно правителство в България I отд. на БРЦК“ или „БРЦК в Българско“. Ловешкия частен революционен комитет, организиран от есента на 1871 г. официално е натоварен с ролята на централен за Вътрешната революционна организация.
Към края на 1872 г. Левски и [[Любен Каравелов]] - председател на [[Български революционен централен комитет|Българския революционен централен комитет]] (БРЦК) разбират, че бъдещият успех на въоръжената борба зависи от сътрудничеството на емиграцията и вътрешните комитети. Двете организации приготвят и адаптират обща програма и устав, и гласуват за сливането си една в друга под името БРЦК на обща среща в [[Букурещ]] през май 1872 г. Целите и основните принципи, които ръководят работата на Вътрешната революционна организация повлияват на създаването и водещите принципи на следващите български революционни организации, а именно [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] ВМОРО (активна в [[Османска империя|Османската империя]] от 1893 до 1912 г.), [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]] ВМРО (активна във Вардарска и Егейска Македония от 1919 г. до 1934 г.), [[Вътрешна тракийска революционна организация|Вътрешната тракийска революционна организация]] ВТРО (активна в Беломорска Тракия от 1922 до 1934 г.), [[Вътрешна добруджанска революционна организация|Вътрешната добруджанска революционна организация]] ВДРО (активна в [[Добруджа]] от 1923 до 1940 г.) и [[Вътрешна западнокрайска революционна организация|Вътрешната западнокрайска революционна организация]] ВЗРО (активна в [[Западни покрайнини|Западните покрайнини]] от 1923 до 1934 г.).
[[Файл:Vasil Levski IRO revolutionary districts.png|дясноляво|мини|Мрежата от комитети на Васил Левски]]
 
'''Вътрешната революционна организация''' (ВРО) е българска революционна организация, основана и изградена от [[Васил Левски]] в периода 1869-1871 г. Организацията представлява мрежа от местни революционни комитети, които се управляват от Централен комитет, помещаващ се в [[Ловеч]]. Основаването на ВРО отразява идеите на Васил Левски, че центърът на революционната активност трябва да бъде преместен от българските емигрантски кръгове в [[Румъния]] към българските земи. През 1871 г. Васил Левски приготвя Устав на организацията известен като „Нареда на работниците за освобождението на българският народ“. Разработен е в духа на своите политически възгледи: освобождение на [[България]] от турците чрез повсеместна революция на народа и създаване на страна като демократична република с гаранции за равенството на всички жители без значение техния етнос и религия.
[[Файл:Vasil Levski portrait.jpg|дясно|мини|120 px|Васил Левски]]
Към края на 1872 г. Васил Левски и председателя на [[Български революционен централен комитет|Българския революционен централен комитет]] [[Любен Каравелов]] разбират, че бъдещият успех на въоръжената борба зависи от сътрудничеството на емиграцията и вътрешните комитети. Двете организации приготвят и адаптират обща програма и устав, и гласуват за сливането си една в друга под името БРЦК на обща среща в [[Букурещ]] през май 1872 г. Васил Левски получава пълномощно да управлява структурите изградени в Българско.
 
Към края на 1872 г. Левски и [[Любен Каравелов]] - председател на [[Български революционен централен комитет|Българския революционен централен комитет]] (БРЦК) разбират, че бъдещият успех на въоръжената борба зависи от сътрудничеството на емиграцията и вътрешните комитети. Двете организации приготвят и адаптират обща програма и устав, и гласуват за сливането си една в друга под името БРЦК на обща среща в [[Букурещ]] през май 1872 г. Целите и основните принципи, които ръководят работата на Вътрешната революционна организация повлияват на създаването и водещите принципи на следващите български революционни организации, а именно [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] ВМОРО (активна в [[Османска империя|Османската империя]] от 1893 до 1912 г.), [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]] ВМРО (активна във Вардарска и Егейска Македония от 1919 г. до 1934 г.), [[Вътрешна тракийска революционна организация|Вътрешната тракийска революционна организация]] ВТРО (активна в Беломорска Тракия от 1922 до 1934 г.), [[Вътрешна добруджанска революционна организация|Вътрешната добруджанска революционна организация]] ВДРО (активна в [[Добруджа]] от 1923 до 1940 г.) и [[Вътрешна западнокрайска революционна организация|Вътрешната западнокрайска революционна организация]] ВЗРО (активна в [[Западни покрайнини|Западните покрайнини]] от 1923 до 1934 г.).
 
== Източници ==