Великият инквизитор: Разлика между версии

В историята на руската класическа литература има негласно съревнование между двата колоса — Достоевски и [[Лев Толстой]]. Епохален е романът "[[Война и мир]]" пресъздаващ най-великата и най-героична руска история — тази от [[Отечествената война]] срещу [[Наполеон]]; последвана от възстановяването на статуквото на световната сцена от [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] посредством [[Свещен съюз|Свещеният съюз]] (Толстой така или иначе не реализира своя замисъл да напише роман за [[Петър I (Русия)|Петър I]] с неговото време и [[реформи на Петър I|реформи]]).<ref>{{cite book |last= Троев |first= Петко |authorlink= Петко Троев |title= [[Руска класическа литература]] - литературен справочник, Толстой, стр. 232 |year= 1995, ISBN 954-8706-21-0 |publisher= Тилиа }}</ref>

 

 

Разбира се великата тайна на Русия и нейната мисия в глобалния свят на империите не може да бъде друга, а тя е онази "изповядана" от Иван пред Альоша, през устата на Великият инквизитор: {{цитат|... Може би ти искаш да я чуеш именно от моите уста, слушай прочее: Ние отдавна не сме с тебе, а ''с него'', това е [[SPQR|нашата тайна]]! Ние отдавна не сме с тебе, а ''с него'', вече осем века. Тъкмо преди осем века ние взехме от него онова, което ти с негодувание отхвърли, онзи последен дар, който той ти предлагаше, като ти показа всички земни царства: ние взехме от него Рим и меча на кесаря и обявихме само себе си за земни царе, единствени царе, макар и донине да не сме смогнали да доведем нашето дело до пълен завършек ? ...|}} Да, това е [[Третият Рим]], или както се изповядва в писмата си от началото на този прословут XVI век, ''[[Псков|псковския]] [[монах]] [[Филотей]]'' до'' клисаря Михаил Григориевич Мисюрю-Мунехин и ''московския [[велик княз]] [[Василий III]]'' : {{цитат|Пазете и вземете идеята, благочестиви царю, защото от всички християнски царства остана само Вашето, защото два Рима паднаха, третият стои, а четвърти няма да има.|}}