Черничево (област Кърджали): Разлика между версии

Намира се на 8км8 км източно от село Аврен.

Черничево се намира в регион с богата история. В околностите му (в местността [[Хамбар дере]]) са запазени [[траки]]йски [[долмен]]и, което говори, че тук е съществувала развита цивилизация още от [[Античност]]та. Две тракийски [[могила|могили]] има край с. [[Аврен (Област Кърджали)|Аврен]], което пък се намира на около 8 км западно от Черничево. Само на около 50 км на север от Черничево се намира прочутото тракийско светилище, което днес е известно като [[Перперикон]]. На около 110 км източно от Черничево е била столицата на [[одриси|Одриското царство]] - [[Ускудама]] /днес в развалини в близост до [[Одрин]]/. Вероятно траките в района на Черничево са били от племето на [[беси]]те или на [[сатри]]те. За това свидетелства Херодот, който съобщава, че ''"бесите са населявали южните страни на Родопите и служели като жреци на друго тракийско племе, наречено сатри, което пък населявало центъра на Родопите. Това племе от никой завоевател не било поробвано, дори и от самия [[Ксеркс]], който е заробил всички други племена".'' Географското описание, което дава Херодот, е с голяма стойност, когато се разглежда историята на Черничево, особено като се има предвид предположението на известния български археолог [[професор|проф.]] [[Николай Овчаров]], че известното в древността светилище на [[Дионис]] се е намирало именно на Перперикон. Близостта на региона до [[Ускудама]] е аргумент в полза на хипотезата за принадлежността на местните жители към бесите. Ако светилището на Перперикон е така дълго търсеното загадъчно дионисово прорицалище, то в южната страна на планината са разположени тъкмо Черничево и [[Аврен]]. Известно е, че отнемането на светилището от бесите и даването му на одрисите е станало повод за антиримско въстание падпод предводителството на [[жрец]]а [[Вологез]]([[Вологес]]). Това предоставяне на свещената местност на [[одриси]]те би било възможно единствено, ако те имаха географска близост до нея. Въстанието на бесите обхванало и други области, но накрая било смазано, а участниците в него са подложени на [[репресия|репресии]]. Известно е, че части от непокорните беси са били преселвани в други области. Независимо от това, до края на античните векове и в началото на Средновековието в Родопите се запазват компактни тракийски маси.

В процеса на разпадане на [[Римска империя|Римската империя]], Родопите станали съставна част от [[Източна Римска империя|Източната Римска империя]] с център [[Константинопол]]. Около 4 век след рождествоРождество [[Христос|Христово]], въпреки множеството варварски нашествия и миграциите по различни поводи, в [[Родопи]]те все още е съществувало значително тракийско население. Известно е, че около [[400]] г. в планината пристигнал [[епископ]] [[Никита Ремесиански]], от града [[Ремесиана]], между днешните градове [[Ниш]] и [[Бяла паланка]] в [[Сърбия]]. Той е мисионерът, пръв провел масово проповядване на християнството сред траките в Родопите. Изглежда, че действително работата на Ремесианския епископ e била плодоносна. Павлин, животоописателят на Никита, съобщава, че в резултат от мисионерската му дейност, Родопите се изпълнили с монашески килии. ПпезПрез [[514]] г., когато по сведение на съвременници, [[император]] [[Анастасий]] искал да подкрепи [[ерес]]та на [[евтихианство]]то, бесите се намесили с оръжие за защита на [[православие|православното християнство]]. През 7 в. родопските земи били включени в 11 [[епархия|епархии]]. Нови етнически и културни промени в Родопите настъпват с появата на ''славяните''.

Нямаме точни сведения кога [[славяни]]те са се установили за постоянно в района на Черничево. Сериозното затруднение за точно определяне на периода на славянското заселване идва от липсата на достатъчно [[археология|археологически]] находки. Както отбелязва византийският хронист [[Прокопий Кесарийски]] (ИБИ. т.3, История на войната, стр.132), "''те /славяните/ живеят в бедни колиби и много често променят своите жилища''". Към това трябва да се прибавят и погребалните обичаи на старите славяни, които не са оставили гробища, защото практикували трупоизгарянето. Следователно при датирането на славянското заселване в този край на Балканите трябва да разчитаме на друг анализ. Според Й.Заимов (Заселване на българските славяни на Балканския полуостров, С., 1967), Родопите са "''едни от най-рано заселените със славяни области в днешните граници на България''", а като аргумент ученият изтъква голямото сходство между родопските и солунските говори (а Солунската област е сред най-рано заселените от славяни). През [[1980]] г. при разкопките на славянското селище до с.Седларе, [[Момчилград]]ско, е открита славянска керамика от 7 в. Може да се смята за сигурно, че към 8 в. Родопите, както и останалите европейски владения на [[Византия|Ромейската империя]], са вече славянска [[етнос|етническа]] област, за което свидетелства и [[Константинопол|константинополският]] [[император]] [[Константин Багренородни]]: "''цялата земя се пославянчи и стана варварска''". Може да се допусне с относително голяма увереност, че славяните, живеещи в района на Черничево, са родственици на [[смоляни]]те, живеещи в Средните и Западните Родопи и на [[мърваци]]те, населяващи [[Драма|Драмско]] и [[Сяр|Сереско]]. Постепенно сред славяните в Източните Родопи навлиза християнството - от една страна, поради общуването и смесването (сключването на смесени бракове) със завареното тракийско население, а от друга, поради влиянието на византийската [[църква|църковна]] организация. С приемането на християнството, славяните започват да прилагат християнските погребални ритуали. Най-старите християнски некрополи на славяните в Източните Родопи са датирани от средата на 8 век. В района на с.Черничево досега са открити 5 средновековни християнски некропола, а в района на с.[[Аврен]] - 6.

Най-значителният епизод с участието на българите от района на Черничево по време на българо-латинската война се разиграва през [[1207]] г. През месец юли император Хенрих, който заместил на [[Константинопол|константинополския]] престол покойния си брат Балдуин, се срещнал със [[Солун|солунския]] крал [[Бонифаций Монфератски]] на брега на река [[Марица]] при град [[Ипсала]]. По сведенията на Вилардуен, двамата договорили съвместните си военни действия против българската държава. След срещата Бонифаций се оттеглил в град [[Мосинопол]] (сега в развалини на 10 км западно от [[Комотини]] в днешна [[Гърция]]). Там по съвета на местните [[гърци]] той направил един конен поход в планината над града, така наречената „Мосинополска планина“ (днешният [[Гюмюрджински снежник]]) "''на разстояние повече от един ден от града''". Това съобщение трябва да се тълкува като наказателна акция срещу българското население в Южните Родопи, което непрекъснато подкрепяло българските военни действия. Въпреки че летописецът не дава точни сведения за маршрута на Бонифаций, по всичко изглежда, че той е навлязъл доста навътре в планината, дори вероятно е преминал прохода [[Маказа]]. „''И когато той бе в тази местност и се канеше да си тръгва, местните българи се бяха събрали и видяха, че маркизът бе с малко хора. И идват от всички страни и нападат неговата задна охрана. И когато маркизът чу тревогата, той скочи съвсем безоръжен върху един кон с меч в ръката. И когато дойде там, където [българите] бяха нападнали ариергарда му, той се хвърли върху тях и ги преследва доста далече назад. Там маркиз Бонифаций дьо Монфера бе смъртно ранен в плешката под рамото; той започна да губи кръв... И онези, които останаха с него, а те бях малко, бяха избити. И отрязаха главата на маркиз Бонифаций дьо Монфера. И местните хора изпратиха главата му на Йоанис [Калоян]''“. Хронистът нарича изрично местните българи "''bugre da la terra''". От думите на автора става ясно, че саморазправата с латините е извършена чрез събиране на народно опълчение, по подобие на това, което ханкан [[Крум]] сбрал през [[811]] г., за да разбие ромеите при [[Върбишки проход|Върбишкия проход]]. Има голямо основание да се вярва, че българите от Черничево са взели дейно участие в гореописаните събития, още повече, че за тях районът е бил много добре познат - известно е например, че през [[османско робство|османското робство]] черничевци са ходили в [[Гюмюрджина]] (днес Комотини) да търгуват. Т.е. напълно в техните възможности е било да се организират съвместно с българите от [[Кирково]], [[Аврен]], [[Тихомир (село)|Тихомир]] и други села, за да разбият нашествениците. Фактът, че "местните българи" са изпратили главата на солунския крал на българския владетел, красноречиво говори за силното народностно съзнание на населението в южната част на Родопите.

Комитетът в Дутли е основан в 1889 година от отец [[Георги Стоянов (Аврен)|Георги Стоянов]] от Аврен, учителя Ангел Попкиров от [[Малък Дервент]] и в него влизат Петко Вилчев, Киро Гинев, Гиню Костов Гинювски, Никола Попстоянов, Георги Младенов, Гого Кирев, както и учителят Кръстю Балабанов от свободна България.<ref>Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 234.</ref>

В свободната българска държава, хората от Черничево дали своя дан за нейния напредък. През [[1927]]-[[1929|29]] г. по инициатива на свещеника Иван Величков (бежанец от [[Драма]], [[Егейска Македония]]) е построено голямо училище, каквото, според очевидци, намалонямало дори в околийския център [[Крумовград]]. Известно е, че двата циментови лъва над стълбите от южната страна на училищния двор, са изработени от крумовградчанина Дивчев. Училището е имало баня за децата. Жителите на Черничево се отличават с будно съзнание, ученолюбие и жажда за успех, заради което в един период през втората половина на [[20 век]] в окръжния град [[Кърджали]] селото е наричано „Кадрово“, защото е дало много кадри и специалисти. Днес селото има малко жители, деца вече почти не се раждат, християните са се изселили в градовете, а мнозинството от останалото население е мюсюлманско.