MG42: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Разбойников (беседа | приноси) м →Развитие: Редакция на правописни грешки |
||
Ред 31:
=== Развитие ===
През 30-те години на 20 в. В немската армия е приета на въоръжение картечницата MG 34 - считана за първата съвременна многоцелева картечница. Благодарение на лесно сменяемата си цев MG 34 може да стреля много по-дълго време в сравнение с други подобни автоматични оръжия от времето си, като Автоматичната пушка Браунинг (Browning BAR) и британската Bren и в същото време е много по
За отстраняване на всичките недостатъци, обаче бива организиран конкурс за създаване на ново оръжие , което напълно да може да замести MG 34. Трима производители са поканени да представят своите разработки: Metall und Lackierwarenfabrik Johannes Großfuß AG от Дьобелн, Rheinmetall-Borsig от Сьомерда и Stübgen от Ерфурт. От няколкото предложения, това на Großfuß AG се оказало най-добро, използвайки иновативна система на автоматика с ролково заключване на полу-свободния затвор при използване на отката, докато другите два проекта използвали автоматика чрез извеждане на част от барутните газове през отвор в цевта (газоотводен принцип). Интересното било, че компанията Großfuß AG нямала до този момент опит в оръжейното производство , тя била специализирана в изработката на изделия и елементи от щанцована ламарина и метални листове (основният продукт произвеждан от компанията били газови фенери от щанцована ламарина). Ернст Грюнау – един от главните иженери на Großfuß AG , не знаел нищо за картечници когато му била възложена задачата по проекта, но бил специалист по техническото осигуряването на масово производство. Грюнау се записал в курс за картечари за да се запознае с характеристиките и използването на такива оръжия, той също сондирал и мнения дадени му от служещи войници. Новия дизайн изисквал доста по- малко машинна обработка и бил много по-лесен за производство – той изисквал 75 човеко-часа за изработка, докато изработката на MG 34 – 150 (50% намаляване) и цената възлизала на 250 Райхс Марки (RM) в сравнение с 327 RM на които възлизала MG 34 (24% поевтиняване).
Произведената била новата MG39,с цел да има известна приемственост, на вид тя доста наподобявала предшественика си MG 34. Основната разлика от гледна точка на картечаря било отпадането на възможностите за
Оръжието официално било прието на въоръжение и серийното производство започнало през 1942 г. Поръчката за производсто било възложено на фирмите Großfuß, Mauser-Werke, Gustloff-Werke и др. По време на войната производството достигнало 400 000 бройки. (17 915 през 1942 г. , 116 725 през 1943 г. ,211 806 през 1944 г. и 61 877 през 1945 г.)
Ред 48:
MG 42 тежала 11,6 кг заедно с двуногата, по-лека от предшественика си MG 34 и по-лесно преносима. Двуногата била същата като на MG 34 и можела да се монтира в предния край или в средата на оръжието в зависимост от условията. За осигуряване по-дълговременна огнева точка за нея била разработена триногата Lafette 42, която тежала 20,5 кг. Цевта на MG 42 била по-лека от тази на MG 34 и загрявала по-бързо, но опитен картечар можел да я смени за секунди.
Оптималният боен разчет за осигуряване на продължителен огън бил 6 души: 1-ви: командир, 2-ри: картечар, 3-ти: носещ триногата, 4-ти, 5-ти и 6-ти носели муниции, резервни цеви и шанцови инструменти за окопаване. За допълнителна защита командирът, 2-ри и 3-ти били въоръжени с пистолети, а останалите с пушки. Този голям екип често бил съкращаван наполовина и включвал само: картечар, пълнач (който носел и резервните цеви) и мерач. Най-често картечарят бил с чин подофицер (съответстващо на съвременното звание сержант в БА).
Било възможно разчетите да осигуряват непрестанен огън по вражеските позиции, като той бил прекъсван единствено за смяна на цевите. Това позволявало на MG 42 да блокира голям брой вражески войници. Американците и британците обучавали своите военни да се прикриват от огъня на MG 42 и да атакуват позицията й през малкия интервал от 7 секунди, необходим за смяна на цевите. Високата скорострелност на MG 42 понякога се оказвала спънка, тъй като осигуряването на дълготраен обстрел често водело до бързо изчерпване на мунициите. За това често било прилагано войниците, действащи в близост до картечното гнездо, да носят в себе си допълнителни муниции за MG 42, това осигурявало на картечните разчети допълнителен боезапас, в случай че основният се изчерпел.
| |||