Уилям Хершел: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
уточнение, разширение
Ред 1:
{{Биография инфо |
име=Фридрих ВилхелмУилям Хершел |{{Br}}
 
нем. ''Фридрих Вилхелм Хершел''|
портрет=William Herschel.jpg |
описание=немскианглийски астроном и композитор |
наставка= |
роден-дата=[[15 ноември]] [[1738]] г.|
роден-място=[[Хановер]], [[Германия]] |
починал-дата=[[25 август]] [[1822]] г.|
починал-място=[[Слау]], [[Англия]] |
}}
 
'''Уилям Хершел (Фридрих Вилхелм Хершел)''' ({{lang-de|Friedrich Wilhelm Herschel}}, {{lang-en|William Herschel}} ) е английски астроном и композитор от немски произход. Роден е в [[Хановер]], [[Германия]] през [[1738]] г. Най-големите му постижения са откриването на планетата Уран и на двата ѝ спътника (Титан и Оберон), откриването на спътниците на Сатурн, както и откриването на [[инфрачервено излъчване|инфрачервеното излъчване]]. По-малко е известен като автор на 24 симфонии. Брат е на Каролина Лукреция Хершел (англо-германски астроном) и e баща на английския учен [[Джон Хершел]].
'''Фридрих Вилхелм Хершел''' ({{lang-de|Wilhelm Herschel}}) е роден в [[Хановер]], [[Германия]] през [[1738]].
 
Бащата на Хершел, Исак, е музикант във военен оркестър. Самият Хершел учи музика и се присъединява, заедно с брат си, към същият военен оркестър.
 
Бащата на Хершел, Исак, е беден евреин (приел християнството), музикант във военен оркестър. Самият Хершел учи музика и се присъединява, заедно с брат си, към същия военен оркестър. По-късно, частта, в която служи, е изпратена в [[Англия]] (двете държави тогава са свързани в [[лична уния]]), където той се установява.
През 1757 г. напуска военната служба, за да се занимава по-задълбочено с музика. Интересът му към музикалната теория го довел до математиката, математиката — до оптиката, и накрая, оптиката — до астрономията.
 
Хершел купува първия си учебник по астрономия през [[1773]] г., когато е на 35 години. ВНямайки средства за рамкитезакупуване на няколкоголям годинителескоп, той започва сам да правишлифова огледала и да конструира телескопи. Продължава да изработва оптични уреди както за собствените си наблюдения, така и за продажба. Кралят на Великобритания Георг III, самият той любител-астроном и покровител на хановерците, произвежда Хершел в чин Кралски астроном и и му осигурява средства за строеж на отделна обсерватория. От 1782 г. нататък Хершел, асистиран от сестра си Каролина, постоянно усъвършенства телескопите, правейки и астрономически наблюдения. Той създава едни от най-добрите огледални телескопи за времето си, и постигапостигайки невиждано дотогава качество на огледалата. През 1789 г. Хершел построява най-големия си телескоп (фокусно разстояние 12 m, диаметър на огледалото 126 cm), който остава най-голям в света за следващите 50 години.
 
През [[1781]] г. открива [[комета]], която по-късно се оказва планетата [[Уран (планета)|Уран]]. След това си откритие е избран за член на [[Британско кралско научно дружество|Британското кралско научно дружество]] и започва да получава годишна стипендия, която му позволява да остави музикалната си кариера.
 
До [[1788]] г. Хершел регистрира повече от 1000 непознати дотогава небесни обекта, вкл. двата [[спътник]]а на Уран, [[Титан (спътник)|Титан]] и [[Оберон]].
 
Извън астрономията научните възгледи на Хершел са малко странни. Той, например, предполага, че всички планети са обитаеми, че под горещата атмосфера на Слънцето има плътен слой облаци, а под тях — твърда поверхност като на планета, и т. н.
През [[1789]] построява най-големия си [[телескоп]], който остава най-голям в света за следващите 50 години.
 
Хершел умира през 1822 г. в [[Слау]], [[Англия]], и досега е един от най-уважаваните астрономи в историята.
 
==Външни препратки==
{{commons|William Herschel}}
* [http://www.bath-preservation-trust.org.uk/museums/herschel/index.php Музей на Фридрих ВилхелмУилям Хершел] разположен в неговия дом (на английски)
 
{{СОРТКАТ:Хершел, Уилям}}