Йоаникий Сливенски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот: Преместване на 3 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q2357596. |
Редакция без резюме |
||
Ред 18:
След завръщането си в [[България]], от [[декември]] [[1971]] г. до [[20 април]] [[1975]] г. отново е протосингел на Сливенската митрополия, когато е ръкоположен за Велички [[епископ]] и става [[викарий]] на митрополията.
На [[23 март]] [[1980]] г. епископ Йоаникий е избран, а на [[20 април]] е въдворен за Сливенски митрополит
След смъртта на [[Максим Български|патриарх Максим]], на 6 ноември 2012 г. групата митрополити около [[Калиник Врачански]] и [[Николай Пловдивски]] предлагат митрополит Йоаникий за наместник-председател на [[Свети Синод на Българската православна църква|Светия Синод]], но той писмено отказва тази номинация, както и да бъде кандидатиран за [[патриарх]]. На 10 ноември 2012 г. Йоаникий участва в избора на [[Кирил Варненски и Великопреславски|митрополит Кирил]] за наместник-председател на Светия Синод и отказва да се включи в последвалия бойкот на синода от групата около Калиник и Николай. Така Йоаникий лично допринася за преодоляване на смущенията в ръководството на БПЦ след смъртта на патриарх Максим и за успешното свикване на Патриаршеския избирателен събор, избрал на 24 февруари 2013 г. [[Неофит Български|Неофит]] за нов [[предстоятел]] на [[Българската православна църква]].
==Външни препратки==
| |||