Тракия: Разлика между версии

'''Тракия''' (на [[гръцки език|гръцки]]: ''Θράκη'', ''Траки'', [[турски език|турски]]: ''Trakya'', ''Тракя'', [[латински език|латински]]: ''Thracia'', ''Трация'') е [[историко-географска област]] в [[Югоизточна Европа|Югоизточна]] [[Европа]], която днес обхваща [[Южна България]], Североизточна [[Гърция]] и европейската част от [[Турция]]. Българската част на Тракия е известна като Северна Тракия, настоящата турска като '''Одринска''' или [[Източна Тракия]], а настоящата гръцка като '''Беломорска''' или [[Западна Тракия]]. Жители на областта в Античността са [[траки|траките]] от които тя носи името си, а днешните ѝ обитатели - българи, турци и гърци, по името на географския район в който живеят понякога са наричани и [[тракийци]].

 

Границата на Тракия започва от [[Черно море]] при нос [[Емине]] и върви на запад по билото на [[Стара планина]] до връх [[Остра]], оттам тръгва на юг и по билото на [[Гълъбец]], Ихтиманска [[Средна гора]] и [[Шумнатица (Рила)|Шумнатица]] стига до връх [[Мусала]] в [[Рила]]. От [[Мусала]] върви на изток до [[Равни чал]], оттам отново тръгва на юг и върви по [[Родопи|Родопското]] било разделящо [[Чепино (долина)|Чепинската]] от [[Разлог (област)|Разложката котловина]], върви по [[Доспатска планина|Доспатската планина]] и през връх [[Виденица]] стига българо-гръцката граница при ''[[Каинчал]]'', която следва на изток до връх Циганско градище (на гръцки Гифтокастро, на турски Ченгене хисар). Оттам слиза на юг към [[Места]] (на гръцки Нестос), която следва до [[Егейско море]] или следва границата на [[Ксанти (ном)|Ном Ксанти]] с номите [[Драма (ном)|Драма]] и [[Кавала (ном)|Кавала]]. От устието на [[Места]] границата на Тракия следва северното крайбрежие на Егейско море на изток, [[Дарданели]]те, [[Мраморно море]], [[Босфор]]а и Черно море до нос Емине.