Титани: Разлика между версии

'''Титаните''' в [[древногръцка митология|древногръцката митология]] са първото поколение [[бог]]ове, деца на [[Уран (митология)|Уран]] и [[Гея (митология)|Гея]]. Те са шестима братя: [[Океан (митология)|Океан]], [[Хиперион]], [[Япет]], [[Койос|Кой]], [[Кронос]], [[Криос|Крий]] и шест сестри титаниди - [[Мнемозина]], [[Рея (митология)|Рея]], [[Тея]], [[Тетида]], [[Феба (митология)|Феба]] и [[Темида]]. Браковете помежду им раждат второто поколение титани - [[Прометей]], [[Хелиос]], [[музи]]те, [[Лето]] и др. По-късно са победени в борбата с по-младото поколение [[бог]]ове ([[Зевс]] и др. олимпийски богове) и затворени в [[Тартар]].

В едно твърде ранно развитие от формирането на континентите на Земята и движението на пластовата архитектоника, когато периодиката по-късно доказва наличието на живи ембрионално развити същества способни вече да мислят не само ситуативно и инстинктивно първично, а аналитично като форма на художественно възприети обективно случващи се картини са асоциирали тези визуални представи с номинации на свръхестественни живи сили наречени непосредственно с първите прояви на езиковите белези титани. От този момент и след това устното и художественно препредаване на поколенията доразвива митологичноста като форма на изказа за натурализираната божественност в изкуството, литературата и културата на т.нар. древни цивилизации. И всичко това е изказ на ставащото от все още незагасналото ядро на земята и научно доказаните явления във вселената и теориите за Големият взрив и разширяваща се материя, както и новите открития на черни дупки поглъщащи цели галактики със скорост по-бърза на тази от светлината и измерения в средата на тези черни дупки, в които времето и пространството губят своята форма и понятие, а материята изчезва.