|
| роден-дата = ?
| роден-място =
| починал-дата = [[531]] г.
| починал-място = планина Арпаридз или Трахонт, днес [[Геризим]]Източна в [[Самария]], тогава [[Римска империя]]
}}
'''Юлиан Цабар''' е лидер и предводител на непокорните [[самаряни]] в 529 г.
'''Юлиан Цабар''' (или ''Юлиан бен Сабар'') е месиански водач на [[самаряни]]те, който оглавява неуспешно въстание срещу [[Източна Римска империя|Източната Римска империя]] в началото на VI век.
{{факт|Въстанието се вдига заради законите, наложени от византийския император [[Юстиниан Велики]] (527-565) срещу самаряните. Поводът е погромът, извършен от християните на самаряните в [[Бейт-Шеан]]. След като се разнася веста за поражението и подчиняването на юдействащото в Южна Арабия - [[Химярит]]ско царство начело с [[Юсуф Зу Нувас]], се вдига въстанието. При достигането на вестта в [[Скифопол]] (днешен Бейт-Шеан) самаряните нападат града и го изгарят. През май 529 г. въоръжени самаряни въстават в [[Наблус]] и избиват местните християни, включително и тези, които са си променили вярата, защото ги намират за веро- и родоотстъпници.|2013|11|22}}
През 529 година самаряните започват [[Самарянски бунтове и въстания|въстание]]. [[Прокопий Кесарийски]] сочи като причина за него забраната на тяхната религия, а [[Кирил Скитополски]] - по-трайни напрежения между тях и [[Християнство|християните]].<ref>{{cite book | last = Crown | first = Alan David | coauthors = Reinhard Pummer, Abraham Tal | year = 1993 | title = A companion to Samaritan studies | publisher = Coronet Books | location = | pages = 140 | isbn = | lang = en}}</ref>
{{факт|Византийският император Юстиниан обвинява в съучастничество архонта Васа в [[Светите земи]] и го наказва. Юстиниан се обръща за помощ и подкрепа към [[Хасаниди]]те, и през 531 г. [[византийци]]те и [[араби]]те, водени от шейх [[Абу-Кариб]] потушават въстанието, при чието смазване загиват 20 000 души и още толкова са поробени, а Юлиян се оттегля от Наблус в планините на [[Самария]], където е убит в битка. Според [[Теофан Изповедник]], Юлиан бил обезглавен.|2013|11|22}}
Юлиан Цабар се обявява за цар на [[Израил]] по примера на [[Иеровоам]] и оглавява самарянска войска, която напада градовете [[Бейт-Шеан|Скитопол]], [[Кесария]], [[Самария]], [[Витлеем]] и [[Емаус]]. През 530 година той вече е установил контрол над практически цяла [[Самария]]. Въстанието е съпътствано от масови убийства на християни и разрушаване на християнски църкви.<ref name="Crown">{{cite book | last = Crown | first = Alan David | year = 1989 | title = The Samaritans | publisher = Coronet Books | location =
{{факт|Последният историк на [[античност]]та [[Прокопий Кесарийски]] (според когото [[менора]]та потънала на дъното на Средиземно море) ни известява, че когато бил издаден закон засягащ и самаряните, безпорядъчно вълнение обхванало Палестина. Тези които живеели в [[Кесария]] и съседните ѝ градове и изповядвали някакви глупави учения и страдали заради безсмислени доктрини се обърнали фалшиво и по [[фарисеи|фарисейски]] в [[християнство]] и под тази маска се помъчили да избегнат непосредствено засягащата ги угроза и опасност да бъдат засегнати от законодателната мярка. Други, които били по разумни и почтени хора, не се считали за недостойни да бъдат верни на това учение християнството, обаче поради обстоятелството, че това не става доброволно, и вбесени от това, променили вярата на бащите си и склонили да приемат [[манихейство]]то и [[политеизъм]]. Селяните като най-прости се обединили и се решили да се вдигнат на въстание, избирайки си за цар един разбойник на име Юлиян, син на Савар. След това били победени в битка в която сто хиляди души били убити, ведно с предводителя им. В резултат от бунта, най-плодородната земя в областта изгубила обработващите я селяни. [[Йоан Малала]] също съобщава за подавянето на бунта, но за 20 хил. първоначални жертви, като заловените бунтовници били продадени като роби в персийските и индийските области. Заради жестокостта си, местния [[дук]]с Теодор Курносий, който отрязъл главата на Юлиан и я изпратил с диадема на август (василевс) на Юстиниан бил отзован. Самаряните се укрили в желязната планина Арпаридз или Трахонт, откъдето сарацините, т.е. арабите Хасаниди ги продали в робство в пресийските и индийските страни. За дукс на Палестина бил изпратен Ириней от [[Антиохия]], защото Юстиниан бил информиран, че стария управител мъстял жестоко на мирното население в областта. Новият дукс веднага се устремил към планините на Самария, и отмъстил жестоко на бунтовниците, избивайки много от тях.|2013|11|22}}
| pages = 74-75 | isbn = | lang = en}}</ref>
След като император [[Юстиниан I]] си осигурява подкрепата на [[Гасаниди]]те, през 531 година въстанието е потушено.<ref>{{cite book | last = Shahîd | first = Irfan | year = 2010 | title = Byzantium and the Arabs in the Sixth Century, Volume 2, Part 2 | publisher = Harvard University Press | location = | pages = 8 | isbn = | lang = en}}</ref> Десетки хиляди самаряни са избити или продадени като [[роб]]и в целия [[Близък Изток]].<ref name="Crown"/> Според [[Теофан Изповедник]] самият Юлиан Цабар е обезглавен.
== Източници ==
* [http://simvol-veri.ru/xp/sv.savva-i-imperator-yustinian-521-536.html Св. Сава и император Юстиниан 521—536]
* [http://www.isra.com/lit-29203.html Стражите на планината Гризим]
* ЙОАН МАЛАЛА «ХРОНОГРАФИЯ».
== Вижте същоБележки ==
<references/>
* [[Въстанието "Ника"]]
* [[Соломоне, аз те надминах!]]
* [[Толедски събори]]
* [[Картагенски екзархат]]
{{Превод от3|en|Julianus ben Sabar|573138991}}
<center>{{История на юдаизма|име=въстанието на Юлиан Цабар|521|15}}</center>
[[Категория:Юдейско-римскиВоенни войнидейци]]
[[Категория:История на юдаизмаСамария]]
[[Категория:Византийска империя]]
| 