</ref> поради което във встъпителния очерк относно по-стария период от гръцката история той се ограничава само до реконструиране на най-общата картина на развитието, без да гарантира достоверността на отделните сведения.
През VIIХVII в. английският политически философ [[Томас Хобс]], чиито творба "[[Левиатан (Томас Хобс)|Левиатан]]" застъпва абсолютната монархия, се възхищава на Тукидид и през 1628г. за пръв път превежда творбите му от гръцки на английски. Тукидид, Хобс и [[Макиавели]] са смятани за бащите на [[политическия реализъм]], според които държавната политика трябва да се съсредоточи основно върху необходимостта от поддържане на военна и икономическа мощ, а не от идеалите или етиката. Позитивистите на IX в. в лицата на немските философи [[Фридрих Шелинг]], [[Фридрих Шлегел]] и [[Фридрих Ницше]] твърдят, че Тукидид е изобразен "като човек, който в културата с най - безпристрастно познаване на света, намира своето последно славно цвете". За [[Едуард Мейер]], [[Маколи]] и [[Леополд фон Ранке]], които са са инициатори на модерния източник на историческото писане<ref>Антъни Грефтън, ''The Footnote, A Curious History ''
