Великият инквизитор: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
малки семантични изправки
Ред 43:
Трудно, ако не и невъзможно, е да се посочи друг писател в световната литература, с творчество което да е било предмет на толкова много "нерешими" спорове и да е предизвиквало по-противоречиви оценки. Сред авторите повлияни от Достоевски са имена като [[Стефан Цвайг]], [[Томас Ман]], [[Албер Камю]], [[Сартър]], [[Бердяев]], и разбира се [[Ницше]]. <ref>{{cite book |last= Троев |first= Петко |authorlink= Петко Троев |title= [[Руска класическа литература]] - литературен справочник, Достоевски, стр. 64 |year= 1995, ISBN 954-8706-21-0 |publisher= Тилиа }}</ref>
 
=== БиблейскиСтарозаветен контекст ===
Самото творчество на писателят е трагично по своята същност и противоречивост — художествено единство — подобно на [[Сътворение на света|сътворението на света]] от и по [[Библия]]та:
 
{|
Ред 71:
Това е великата тайна на Русия, кореспондираща с поемата за "Великият инквизитор" на 16 век, но на Изток, и не в Севиля, а в и с Москва (отново авторова игра на думи с умишлен лапсус).
 
=== ХристиянскиХристиянско-библейски контекст ===
[[Файл:William-Adolphe Bouguereau (1825-1905) - Compassion (1897).jpg|мини|250px|''„Състрадание“'' от [[Уилям Адолф Бугро]]]]
Цялото творчество на писателят е пропито от християнската идея, [[християнска етика|етика]] и [[вяра]]. Точно и заради това, петте му големи романа следват структурно Петокнижието по принципа на изказаното от [[Вернер Келер]]: {{цитат|Никоя книга в историята на човечеството, не е имала толкова съществено значение, не е оказвала такова решително влияние върху развитието на света и не е намерила такова широко разпространение в него, както Библията.|}}<ref>{{cite book |last= Христова |first= Маргарита |authorlink= Маргарита Христова |title= Библията в часовете по литература, стр. 8 - Част I, Библия, Стар завет |year= 2002, ISBN 954-432-735-3 |publisher= Слово }}</ref> Същото важи и за творчеството на Достоевски върху мисълта на 20 век — едновременно най-динамичният и най-трагичният въобще в историята.<ref>{{cite book |last= Достоевски |first= Фьодор |authorlink= Фьодор Достоевски |title= [[Братя Карамазови]], стр. 7 (предговор) |year= 1975, библиотека Световна класика |publisher= ДИ "Народна култура" }}</ref>