Малкълм Гладуел: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 70:
Критиката към Гладуел е насочена най-вече към факта, че той е журналист, а не изследовател, а в резултат работата му е твърде опростена. The New Republic нарича последната глава на „Изключителните“ „неподлежаща на критичен прочит“ и допълва, че Гладуел вярва, че „една перфектна история доказва безмислието на едно правило“. Гладуел също е критикуван, че набляга върху различни истории като доказателства, а не върху проучвания, с които да подкрепи заключенията си. Морийн Ткачик и [[Стивън Пинкър]] подлагат на съмнение подхода на Гладуел. Независимо, че хвали атрактивния стил и съдържание в книгите на Гладуел, Пинкър обобщава, че Гладуел е „мини гений, който по не много остроумен начин показва рисковете, произтичащи от статистическата логика“ и също така го обвинява, че използва „най-добрите и софистицирани, но невярни противопоставяния“ в книгата „Изключителните“. Пинкър критикува липсата на достатъчно познания на Гладуел: "Когато познанията на един автор по дадена тема се свеждат само до интервюта с експерти, то авторът е склонен към съставяне на обобщения, които са банални, не много задълбочени или просто грешни." Журналист от ''The Independent'' обвинява Гладуел, че проучванията и изводите му всъщност не са нищо повече от очевидни факти.<ref>[http://www.independent.co.uk/arts-entertainment/books/reviews/book-of-the-week-outliers-by-malcolm-gladwell-1027343.html Книга на седмицата: "Изключителните" от Малкълм Гладуел], ''The Independent'', 21 ноември 2008 г. {{ref-en}}</ref> ''The Register'' обвинява Гладуел в правене на заключения на базата на бегли аналогии и коментира, че авторът изглежда "има нетърпимост към фактите" като допълва "Гладуел направи кариера от представянето на прости и несъдържателни истини на хората, като облича разказите си във внущително звучащи научни изрази". В тази връзка ''The New Republic'' определя Гладуел като "най-скъпо платения американски разказвач на [[приказки]]." Подходът на Гладуел е иронизиран от уеб сайта "Малкълм Гладуел - генератор на книги".
През 2005 г. Гладуел поисква 45 000 долара, за да изнесе реч. През 2008 г. той изнася около 30 речи годишно, повечето от които за десетки хиляди долари според сп. ''New York.''През 2011 г. Гладуел дава консултации на представители на малкия бизнес като част от обиколката си в три града на тема Bank of America. Програмата е озаглавена: „Bank of America: лекции за малкия бизнес с Малкълм Гладуел”. Пол Старобин, хроникьор в ''Columbia Journalism'', смята, че целта на лекциите е да се предизвика контраст между едно опетнено име (на банката) и едно печелившо такова (името на журналист, често представян за образец).<ref>[http://www.cjr.org/feature/money_talks_marchapril2012.php?page=all Парите говорят: Ако сте поддръжник на Уол Стрийт, трябва ли Уол Стрийт да ви спонсорира?], Columbia Journalism Review, 19 март 2012 г. {{ref-en}}</ref>). Статия на Мелиса Бел от ''Washington Post'' поставя въпроса „Малкълм Гладуел: новият говорител на Bank of America?”<ref>[http://www.washingtonpost.com/blogs/blogpost/post/malcolm-gladwell-bank-of-americas-new-spokesman/2011/11/16/gIQAAE0ASN_blog.html Малкълм Гладуел: новият говорител на Bank of America?], ''The Washington Post'', 16 ноември 2011 г. {{ref-en}}</ref> Самият Гладуел казва, че не е бил наясно с изразеното недоволство по повод на публичните си изяви, докато не получава имейл от ''Atlantic Wire''. Гладуел обяснява: „Изнесох лекция на тема иновации пред група от предприемачи в [[Лос Анджелис]], която беше финансирана от Bank of America. Лекцията ми беше одобрена и аз бях помолен да изнеса същата лекция на още две малки събития – в [[Далас]] и вчера в Колумбия. Това е всичко. Не съм направил нищо по-различнo от всеки друг лектор.“ <ref>[http://www.thewire.com/business/2011/11/malcolm-gladwell-bank-america-deal-bragging/45081/ Малкълм Гладуел няма представа, че Bank of America недоволства от него], ''The Wire'', 16 ноември 2011 г. {{ref-en}}</ref> Разследващият журналист Яша Ливайн обвинява Гладуел в това, че той е скрит защитник на Енрон и някои други организации, които спонсорират речите му, в т.ч. компании от фармацевтичния и тютюневия бранш.
==Източници==
| |||