Разлика между версии на „Вътрешна революционна организация“

редакция без резюме
м
 
Всеки частен революционен комитет има псевдоним. Кореспонденцията се доставя от тайна поща. Поддържа се тайна полиция. През есента на 1872 г. са изградени окръжни центрове (Търново, Сливен, Ловеч и др.). От декември 1872 г. ръководна роля във ВРО започва да играе Търновският частен революционен комитет. След гибелта на Левски, апостолските функции изпълняват [[Атанас Узунов]] (до 4 май 1873 г.), [[Стефан Стамболов ]] (есента на 1874 - януари 1875 г.) и [[Иван Семерджиев ]] (април - август 1875 г.).
[[Файл:VasilAtanas LevskiUzunov portrait2.jpg|дясно|мини|120Атанас px|Васил ЛевскиУзунов]]
 
[[Файл:Vasil Levski portrait.jpg|дясно|мини|120 px|Васил Левски]]
Основаването на ВРО отразява идеите на Васил Левски, че центърът на революционната активност трябва да бъде преместен от българските емигрантски кръгове в [[Румъния]] към българските земи. През 1871 г. Васил Левски приготвя Устав на организацията известен като „Нареда на работниците за освобождението на българският народ“. Разработен е в духа на своите политически възгледи: освобождение на [[България]] от турците чрез повсеместна революция на народа и създаване на страна като демократична република с гаранции за равенството на всички жители без значение техния етнос и религия.
 
[[Файл:Vasil Levski portrait.jpg|дясно|мини|120 px|Васил Левски]]
Васил Левски и председателя на [[Български революционен централен комитет|Българския революционен централен комитет]] [[Любен Каравелов]] разбират, че бъдещият успех на въоръжената борба зависи от сътрудничеството на емиграцията и вътрешните комитети. Двете организации приготвят и адаптират обща програма и устав, и гласуват за сливането си на общото събрание на БРЦК (29 април - 4 май 1872 г.). Васил Левски получава пълномощно да управлява структурите изградени в Българско.
 
 
Оцелелите и въстановени комитети се включват в подготовката и действията на [[Априлско въстание|Априлското въстание (1876)]]. Дейци на ВРО са доброволци в [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] и [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]].
 
 
Целите и основните принципи, които ръководят работата на Вътрешната революционна организация повлияват на създаването и водещите принципи на следващите български революционни организации, а именно [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] ВМОРО (активна в [[Османска империя|Османската империя]] от 1893 до 1912 г.), [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]] ВМРО (активна във Вардарска и Егейска Македония от 1919 г. до 1934 г.), [[Вътрешна тракийска революционна организация|Вътрешната тракийска революционна организация]] ВТРО (активна в Беломорска Тракия от 1922 до 1934 г.), [[Вътрешна добруджанска революционна организация|Вътрешната добруджанска революционна организация]] ВДРО (активна в [[Добруджа]] от 1923 до 1940 г.) и [[Вътрешна западнокрайска революционна организация|Вътрешната западнокрайска революционна организация]] ВЗРО (активна в [[Западни покрайнини|Западните покрайнини]] от 1923 до 1934 г.).