Разлика между версии на „Вътрешна революционна организация“

редакция без резюме
 
Всеки частен революционен комитет има псевдоним. Кореспонденцията се доставя от тайна поща. Поддържа се тайна полиция. През есента на 1872 г. са изградени окръжни центрове (Търново, Сливен, Ловеч и др.). От декември 1872 г. ръководна роля във ВРО започва да играе Търновският частен революционен комитет. След гибелта на Левски, апостолските функции изпълняват [[Атанас Узунов]] (до 4 май 1873 г.), [[Стефан Стамболов ]] (есента на 1874 - януари 1875 г.) и [[Иван Семерджиев ]] (април - август 1875 г.).
[[Файл:Atanas Uzunov 2.jpg|дясно|мини|Атанас Узунов]]
[[Файл:Vasil Levski portrait.jpg|дясно|мини|120 px|Васил Левски]]
[[Файл:Atanas Uzunov 2.jpg|дясно|мини|120 px|Атанас Узунов]]
[[Файл:Stefan-Stambolov.jpg|ляво|мини|120 px|Стефан Стамболов]]
Основаването на ВРО отразява идеите на Васил Левски, че центърът на революционната активност трябва да бъде преместен от българските емигрантски кръгове в [[Румъния]] към българските земи. През 1871 г. Васил Левски приготвя Устав на организацията известен като „Нареда на работниците за освобождението на българският народ“. Разработен е в духа на своите политически възгледи: освобождение на [[България]] от турците чрез повсеместна революция на народа и създаване на страна като демократична република с гаранции за равенството на всички жители без значение техния етнос и религия.