Юрдан Трифонов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Разширяване на информацията |
||
Ред 10:
}}
'''Юрдан Трифонов Цветков''' е [[България|български]] [[филолог]], литературен историк и [[историк]].
Роден през [[1864]] година в [[Плевен]], където учи в местното килийно и класно училище. Няколко години след Освобождението (1880г.) продължава образованието си в [[Петропавловска духовна семинария|Петропавловската семинария]] в [[Лясковец]]. Негови преподаватели в семинарията са Трайко Китанчев и Васил Друмев. След завършване на семинарията (1885г.) е учител в Търновската мъжка гимназия, където преподава български език и литература, българска история и логика до 1890г. По същото време започва усърдно да се занимава с книжовна дейност, но трудовете си не дава за печат. През 1890г. продължава образованието си във Висшето училище в София, като следва и завършва славянска филология и история. След това отново е учител в [[Първа софийска мъжка гимназия]], девическото училище "Мария Луиза" и във [[Военно училище|Военното училище]]. За да може да работи в областта на историята на българския език и литература, както и да може да изследва някои страни от старата българска история, Ю. Трифонов нееднократно отклонява предлаганите му от Министерството на народното просвещение високи академични длъжности. През 1926г. напуска учителстването и се отдава изцяло на научна работа. От 1906 година е действителен член на Българското книжовно дружество (днес [[Българска академия на науките]]), секретар (1923-1931) и председател (1936-1938) на Историко-филологическия клон на БАН. Почетен доктор на Софийския университет (1939). Умира през [[1949]] година.
С упорит труд и любов към науката, без да е имал възможност поради оскъдни материални средства да школува вън от страната, той изучава класическите езици и се занимава с въпроси от българската история, литература и език, от теорията на словесността и логиката.
Ю. Трифонов написва към 30 научни труда по езикови и литературни въпроси, исторически проблеми, в чийто брой не се включват многото му рецензии на исторически, езиковедски и литературни трудове от български автори, статии и др. По-важните му изследвания са: Пространните жития на Кирила и Методия като исторически паметници, Константин философ /Св. Кирил/ като царски пратеник при сарацини и хазари, Началото на Второто българско царство в нашите истории от втората половина на XVIIIв., Кога са написани Учителното евангелие на епископа Константина и беседата на Козма Презвитера, Спомените на П. Р. Славейков за първото му затваряне и за първата му песен против гръцките владици, Иван Вазов. Живот, произведения и възгледи, Беседата на Козма Презвитер и нейният автор, Йоан Екзарх български и неговото описание на човешкото тяло, Васил Друмев - Климент Браницки и Търновски - дейност и характер и др.
Като се опирал на фактически издирвания и съпоставки, Ю. Трифонов допринася за изясняването на някои проблеми от старата българска културна история и се ползва с авторитет и известност между българските и чуждестранните учени. Той взима активно участие в живота и дейността на разни културно-просветни и други дружества, читалища и институти - Икономическото, Филологическото и Историческото дружество, Съюза на писателите, учителите и художниците.
Интересен факт е, че архивните му материали са изпълнени със стенографски сигли и знаци, което е причина някои от тях да останат засега неразчетени.
== Библиография ==
| |||