Вацлав Добруски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 13:
Завършва Философския факултет на [[Пражки университет|Пражкия университет]]. След [[Освобождението]] идва в България като преподавател по [[латински език]] в Областната реална гимназия в [[Пловдив]] (1880 - 86). Учител по латински език в Първа мъжка гимназия в София (1886-1893). Същевременно се занимава с история на [[Тракия]] и с българска [[епиграфика]]. От 1890 до 1910 г. е частен хоноруван доцент във Висшето училище (днес [[Софийски университет]]) и чете лекции по антична археология.
През 1893 г. Вацлав Добруски е назначен с княжески указ за пръв директор на новосъздадения [[Национален археологически институт с музей|Народен археологически музей]]. Организира подреждането на сбирките в музея като взема за образец устройството на музеите в [[Прага]] и [[Виена]]. Предприема прибирането на всички открити в страната подвижни археологически паметници. Започва първите системни археологически разкопки. Лично ръководи разкопаването на [[асклепион]]а при с. [[Златна Панега]] (1903-06), [[нимфейон]]а при [[Огняново (Област Пазарджик)|Огняново]] (1904), на античните градове [[Ескус]] (1904-05) и [[Никополис ад Иструм]] (1906-1909). Първоначално фондът на музея се състои от 343 [[
През 1907 г. Добруски поставя началото на българската археологическа периодика с издаването на първата книжка от „Археологически известия на Народния музей в София”. Автор е на над 50 статии по антична археология, нумизматика и епиграфика. Обнародва серия от статии под надслов „Материали по археологията на България” (1894-1901).
| |||