Диоклециан: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 39:
Новият владетел заварва Римската империя в несигурно положение, разединена от въстания, граждански войни, разорена от чужди нашествия и икономически упадък. Осъзнал че само един император не е в състояние да управлява ефективно в трудните условия Диоклециан избира за колега своят съратник [[Максимиан]], комуто дава владението на западните провинции и прозвището Херкулий ("подобен на [[Херкулес]]"). За себе си Диоклециан запазва изтока и позицията на старши съ-император, като възприема названието Йовий (от бог [[Йове]], [[Юпитер (бог)|Юпитер]]). Така той свързва идеологически своя режим с римската религия, придавайки му божествен произход и характер.
Следвайки примера на азиатския монархически двор в Сасанидска [[Персия]], Диоклециан прилага официален култ към личността на императора, наречен вече с титлата "Доминус" (Dominus - господар). Диоклециан пръв въвежда като задължителен сложния дворцов церемониал следван от почти всички императори след него, с цел издигането на авторитета на властта и ограничаването на достъпа до обожественият приживе самодържец - нещо което би намалило покушенията и посегателствата срещу него. Един от тези ритуали е този на проскезиса - хвърляне в нозете на императора в знак на почит към него. Така посетителите в двореца вече биват задължени да се просват и коленичат пред императора, обкичен със златна корона и скъпоценности, и да целуват края на пурпурната му роба, като част от ритуалната постановка (Adoratio) в която се превръща всяко публично появяване на владетелската особа. С тези промени започва нова епоха в историята на Римската империя - [[Доминат]], просъществувал през късната античност до VI-VII век, замествайки предишната дискредитираната формална система на [[принципат]].
Правомощията на господаря обединяват функциите на висш главнокомандващ, върховен съдия, единствен законодател, закрилник на църквата и православната вяра.
Обезсиленият [[Сенат]], загубил авторитет през отмиращата епоха на принципат, вече не представлява дори второстепенен фактор в императорската политика, а град [[Рим]] фактически престава да играе ролята на столица, изместена от провинциални градове намиращи се по-близо до границите като [[Трир]], [[Милано|Медиолан]], [[Никомедия]], [[Антиохия]], [[Сердика]], [[Тесалоника]] и други.
| |||