Разлика между версии на „Вътрешна революционна организация“

редакция без резюме
Васил Левски и председателя на [[Български революционен централен комитет|Българския революционен централен комитет]] [[Любен Каравелов]] разбират, че бъдещият успех на въоръжената борба зависи от сътрудничеството на емиграцията и вътрешните комитети. Двете организации приготвят и адаптират обща програма и устав, и гласуват за сливането си на общото събрание на БРЦК (29 април - 4 май 1872 г.). Васил Левски получава пълномощно да управлява структурите изградени в Българско.
 
ВРО получава сериозни удари от османските власти след [[Арабаконашки обир|Арабоканшкия обир]] (1872) и несполучливото покушение срещу хасковския чорбаджия хаджи Ставри Примо (1873). ВРО е разследвана от [[Софийска извънредна следствена комисия]]. Издадени са тежки присъди над нейни дейци. Разбити са частните комитети в района Ловеч-София и Хасково-Чирпан. Васил Левски е обесен, Атанас Узунов получава тежка присъда, а Иван Семерджиев загива по време на Априлското въстание (1876).
 
Оцелелите и въстановени комитети се включват в подготовката и действията на [[Априлско въстание|Априлското въстание (1876)]]. Дейци на ВРО са доброволци в [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] и [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]].