Разлика между версии на „Свети Спас (София)“

редакция без резюме
м
Съратникът и ятак на [[Васил Левски]] [[Киро Геошев]] от село [[Ярджиловци]], наричан Киро Кафеджи, тъй като държал дюкян в София, е обесен при порутения стар олтар на църквата на [[15 ноември]] [[1877]] г. заедно с други 3 книжари от София - [[Никола Чолака]], обесен на Куручешме, хаджи [[Стоян Книжар]] - на Капана и [[Георги Абаджията|Георги Стоичков]] - в Драз махала. Френският кореспондент Дик де Лонли (Дик де Лонле) пише за екзекутирания сред руините на старата църква книжар, че "''едно момче от осъдените пеело славянска патриотична песен пред бесилката''".<ref>[http://www.yardjilovci.com/content/773/историческите-корени-на-една-песен www.yardjilovci.com] [http://www.yardjilovci.com/content/771/киро-кафеджи www.yardjilovci.com]</ref> Киро Геошев е погребан над стария олтар на храма.<ref>''"Бил съставен протокол от църковните власти за този гроб, че е намерен точно над олтаря - стария,... При разкопките за възстановяване на църквата „Св. Спас" било констатирано, че обесването било точно над олтара на старата църква."'' Симеон Мильов, "Костадин Йованчев Геошев /Божкови/ - Кота", Архив на Михаил Георгиев, гр. Брезник.</ref> След обесването там 3 вечери поред се запалвала свещ и никой не смеел да се доближи.<ref>''При обесването на Киро Геошев... казали, че на това место ще се яви знак. И действително, когато се приближили се запалвала свещ 3 вечери и никой не смеел да се доближи.'' Костадин Йованчев Геошев /Божкови/ - Кота, Архив на Михаил Георгиев, гр. Брезник.</ref>
 
След Освобождението старият храм е вграден в построената в 1881 г. нова голяма 3-корабна църква „Св. Спас”, неин архитект e [[Георги Джонгов]], иконостасът й е дело на видния потомствен дърворезбар Ф. Филипов от с. Осое, [[Дебър]]ско, стенописите са от художниците [[Харалампи Тачев]] и Апостол Христов, а олтара – Д. и Р. Мандеви, за колоните във вътрешността са от специално отсечени цели стари дъбове от гората на Урвишкия манастир. Архитектурната й форма е типична за ХІХ век – базилика със седловиден покрив с 3 купола на високи тамбури. В двора са били погребани първият български генерал [[Сава Муткуров]], [[Авксентий Пелагонийски]],<ref name="Църковен вестник 36">Църковен вестник, година ХХ, брой 5, събота, 1 март 1919, стр. 36.</ref> родителите на [[Иван Денкоглу]] и др.
 
Храмът е бомбардиран и полуразрушен през 1944 г. от англо-американските бомбардиравки на София. В оцелялата половина се извършва богослужение до началото на строежа на бившата Външнотърговска банка (днес [[Булбанк]]), в началото на 1980-те год., когато и оцелялата част е унищожена.