Любен Петков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 12:
Работи като [[журналист]] и редактор във вестник „[[Народна младеж (вестник)|Народна младеж]]“, издателство „Български писател“, списание „Съвременник“. От 1993 е директор на [[Отечество (издателство)|издателство „Отечество“]].
Носител е на престижни литературни награди. През 2005 г. получава Голямата литературна награда на Бургаския регион „Златен Пегас“ за цялостно литературно творчество.▼
Книгите му са преведени на руски, сръбски, полски, унгарски, чешки, испански и други езици.
През 2009 година е обявен за почетен гражданин на Бургас. <ref>[http://www.burgas.bg/bg/info/index/595/ ПУБЛИЧЕН РЕГИСТЪР на почетните граждани на гр. Бургас]</ref>
== Творчество ==
* „Зелени кръстове“ (1968),
* „Кошничка с диви ягоди“ (1975),
* „Порта с лъвче“ (1977),
* „Календар“ (1978),
* „Око на света“ (1988),
* „Преображение Господне“ (1990),
* „Убийство“ (1992),
* „Градът на истината“,
* „Сватбата на Акакий“ (2002),
* „Сладкишът на доктор Сириус“ (2004),
* „Котаракът Бартлет“ (2009)
* „Край огъня — приказки от Странджа“ (2010) и др.
== Награди ==
▲Носител е на престижни литературни награди. През 2005 г. получава Голямата литературна награда на Бургаския регион „Златен Пегас“ за цялостно литературно творчество.
През 2009 година е носител на наградата „Петко Славейков“ за постижения в творчеството за деца и юноши.<ref>[http://www.segabg.com/article.php?id=423107 Любен Петков взема наградата за детска литература "Петко Славейков"]</ref>
== Източници ==
<references />
{{СОРТКАТ:Петков, Любен}}
| |||