Исилдур: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 1:
{{обработка|форматиране}}
Заедно с брат си — Анарион, отбранявал страната си срещу атаките на [[Мордор]], докато не дошла последната битка — на мястото Дагорлад пред самата Черна порта. Там, обединени от Последния съюз, Елфите на Гил-Галад и
Можел да го унищожи, но решил да го запази като откуп за баща си и за брат си — а това го повело към гибелта му. Няколко години по — късно Исилдур и воините му били нападнати от орки, на път за северното кралство Арнор, на място, наречено Перуникови поля. Загинали всички, с изключение на оръженосеца на Исилдур — Охтар — преди да падне Исилдур му връчил отломките на Нарсил, отнесени в Имладрис (Ломидол) на Елронд. Самият Исилдур останал да се сражава, докато не разбрал, че сражението е вече загубено. Тогава надянал Единствения, що го правел невидим за другите и се хвърлил в Андуин. Тогава проклятието на Пръстена го довършило, защото последния се изхлузил от пръста му. Исилдур бил открит от стрелците на Мордор, които изпървом го обсипали със стрели, а после хукнали да бягат, защото в мрака на челото на Исилдур светил камъка Елендилмир. Тъй загинала първата жертва на осиротелия Пръстен – Исилдур, втори крал на Дунедаините и последен владетел на Арнор и Гондор през онази епоха.▼
▲Можел да го унищожи, но решил да го запази като откуп за баща си и за брат си — а това го повело към гибелта му. Няколко години по — късно, Исилдур и воините му били нападнати от [[орки]], на път за северното кралство [[Арнор]], на място, наречено Перуникови поля. Загинали всички, с изключение на оръженосеца на Исилдур — Охтар
[[Категория:Хора от Средната земя]]
|