Исилдур: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 30 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q206324.
Andromaha (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 1:
{{обработка|форматиране}}
Син'''Исилдур''' нае човешкиятсин на владетел —вадетеля Елендил Високи, крал на [[Гондор]], отнел Всевластния Пръстен от ръката на [[Саурон]], спасил Бялото дърво на Нуменор, носейки през бурното море последния му плод.
 
Заедно с брат си — Анарион, отбранявал страната си срещу атаките на [[Мордор]], докато не дошла последната битка — на мястото Дагорлад пред самата Черна порта. Там, обединени от Последния съюз, Елфите на Гил-Галад и Човекитехората на Елендил се сражавали за свободата си и за свалянето на Мрачния владетел. Битката била тежка и загубите били огромни — паднали Елендил и Анарион, погубен бил и Гил-Галад, но Исилдур вдигнал меча на баща си — строшения вече [[Нарсил]] — и с него отсякъл Пръстена от пръста на Саурон.
Можел да го унищожи, но решил да го запази като откуп за баща си и за брат си — а това го повело към гибелта му. Няколко години по — късно Исилдур и воините му били нападнати от орки, на път за северното кралство Арнор, на място, наречено Перуникови поля. Загинали всички, с изключение на оръженосеца на Исилдур — Охтар — преди да падне Исилдур му връчил отломките на Нарсил, отнесени в Имладрис (Ломидол) на Елронд. Самият Исилдур останал да се сражава, докато не разбрал, че сражението е вече загубено. Тогава надянал Единствения, що го правел невидим за другите и се хвърлил в Андуин. Тогава проклятието на Пръстена го довършило, защото последния се изхлузил от пръста му. Исилдур бил открит от стрелците на Мордор, които изпървом го обсипали със стрели, а после хукнали да бягат, защото в мрака на челото на Исилдур светил камъка Елендилмир. Тъй загинала първата жертва на осиротелия Пръстен – Исилдур, втори крал на Дунедаините и последен владетел на Арнор и Гондор през онази епоха.
 
Можел да го унищожи, но решил да го запази като откуп за баща си и за брат си — а това го повело към гибелта му. Няколко години по — късно, Исилдур и воините му били нападнати от [[орки]], на път за северното кралство [[Арнор]], на място, наречено Перуникови поля. Загинали всички, с изключение на оръженосеца на Исилдур — Охтар . предиПреди да падне, Исилдур му връчил отломките на Нарсил, отнесени в Имладрис ([[Ломидол]]) на [[Елронд]]. Самият Исилдур останал да се сражава, докато не разбрал, че сражението е вече загубено. Тогава надянал Единствения, щокойто го правелнаправил невидим за другите и се хвърлил в Андуин. ТогаваПръстенът проклятиетосе наизхлузил Пръстенаот гопръста довършило,му защотои последнияпроклятието сему изхлузилго от пръста мудовършило. Исилдур бил открит от стрелците на Мордор, които изпървомпървоначално го обсипали със стрели, а после хукнали да бягат, защото в мрака на челото на Исилдур светил камъка Елендилмир. Тъй загиналападнала първата жертва на осиротелиязагубения Пръстен – Исилдур, втори крал на Дунедаините и последен владетел на Арнор и Гондор през оназитази епоха.
 
[[Категория:Хора от Средната земя]]