Васил Големански: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: == Васил Григоров Големански == ==Произход и образование== Академик Васил Григоров Големански... |
м форматиране |
||
Ред 1:
==Произход и образование==
Академик Васил Григоров Големански е роден на [[26 декември]] [[1933]] г. в с. [[Голям Извор]] (община [[Тетевен]]). Първоначалното си образование, вкл. прогимназия, завършва в родното си село, откъдето са и родителите му – баща му Григор и майка му Йона. И двамата са от стари местни родове, което личи от съхранената местна [[топонимия]] - Големанската ливада, Големанската колиба (макар, че са две), Големанската воденица и пр. Дядото на майка му – Георги Стойков, е известен съратник на [[Васил Левски]] и е бил секретар на първия [[Окръжен революционен комитет]] в Българско с нелегално име „Сюлейманоглу Дауд”, организиран в неговата къща от Левски през [[1872]] г. в селото. За неговата дейност той е съден по процеса на Левски и е прекарал 6 години заточение в Енгюр. Днес родната къща на дядо му и майка му е запазена като „къща-музей“ и е обект на туристически интерес.
Като дете се научил да чете още на 5-годишна възраст и оттогава очите му са широко отворени за знанието. Детските години минавали на село безметежно в игри, къпане в селската река Оселна и увлекателни занимания в училище. В прогимназията (V-VІІ кл.) попаднал на достойни и взискателни учители като Иван Стефанов, Васил Христов и др., които оставили своя добър отпечатък върху подрастващия природоизпитател.
През есента на 1947 г. постъпва в Климатичната гимназия „[[Георги Бенковски]]” в Тетевен в паралелка с изучаване на френски език. Поставили го на един чин с Димитър Клисурски - след много години - академик-химик и верен приятел от детските години. Важна роля за оформяне на интересите му имал учителят по биология Йото Тодоров, който обзавел образцов кабинет в гимназията с богати сбирки от скали, растения, скелети, препарати и картини на животни и човешкото тяло, вкаменелости, събирани от него в околностите на Тетевен. Васил завършва гимназията през 1950 г., а в 1952 г. постъпва в Софийския университет. Записва се в специалността [[биология]], която по онова време е заедно с [[геология]]та и [[география]]та в един [[факултет]] – Биолого-геолого-географски (БГГФ), просъществувал до 1961 г. Много от основните курсове студентите слушат заедно с геолозите и географите, а това имало значение за формирането на по-широк кръгозор на естествениците. В университета Големански преминава и военно обучение към тогавашната Военна катедра 22, в която полага изпити по математика, военно дело, тактики и др., но в резултат натова е произведен в чин „[[лейтенант]] от запаса“ и спестява 2 години от биотрафията си като войник в казармата.
==Ранни научни интереси и начало на научната дейност==
Интересите му към зоологията на [[безгръбначни]]те животни и особено - към [[протозоология]]та се проявяват още в първи курс по време на лекциите при доц. Георги Козаров и а упражненията при асистентта Димо Божков. Тези двама бележити български зоолози възбудили интересите му към протозоите [([протистите)]]. Още в първи курс започва да посещава сбирките на кръжока по зоология на безгръбначните животни, в който вече членували и доста будни и амбицирани студенти от по-големите курсове като колегите Веселин Найденов, Николай Маргаритов, Павел Ангелов, Валентин Лъвчиев, и др. – всичките впоследствие достигнали до високи върхове в науката. Не след дълго В. Големански е приет като кръжочник –протозоолог в катедрата по безгръбначни животни. Година-две по-късно той поема председателството на кръжока. Като студент написва и първата си научно-популярна статия за паразитните протозои по животните в сп. „Природа и знание“. От тогава има афинитет и към научнопопулярната дейност.
В 1954 г. пристъпва към разработване на дипломната си работа под ръководството на паразитолога проф. Атанас Попов от [[Централния Ветеринарен институт]] като проучва [[кокцидии]]те по [[пуйки]]те в България. През 1957 г. работата му е класирана на I-во място в Републиканския студентски конкурс за научна дейност в областта на биологията и е наградена. През същата година завършва 5-годишното следване в БГГФ и преди напускането получава предложение от доц. Козаров за участие в конкурс за асистент по безгръбначни животни. Понеже е разпределен като учител в гимназията в с. [[Дерманци]], младият Големански постъпва там на работа, но само след месец получава телеграма, с която му съобщават, че е избран за хоноруван асистент в БГГФ. Така от 1 ноември 1957 г. започва кариерата му в науката като университетски хоноруван асистент. Сред първите му студенти са [[Петър Берон]], Стоице Андреев, Невена Мулешкова, Екатерина Грънчарова, Милка Желязова и мн. др., впоследствие – негови колеги в институтите на [[БАН]].
==Професионален път==
Като [[асистент]] по зоология (1958-1966) В. Големански продължава изследванията си върху кокцидиите и на други домашни и диви животни. Върху тях публикуваи първите си научни статии през 1962 г. От 1 април 1966 г. е назначен за научен сътрудник по протозоология в Института по зоология при БАН. Хабилитира се през 1971 г. като ст.н. сътр. II ст. т. по протозоология. В 1980 г. защитава дисертацията си за „доктор на биологическите науки“ на тема: “Интерстициалната текамебна фауна на пясъчния морски супралиторал”, след което става професор (тогава ст. н. сътр. I ст.) по зоология в Института по зоология – БАН (1982). От тогава е и [[професор]] по зоология в [[Шуменския университет]], а от 1986 - професор по зоология и в Биологическия факултет на Софийския унивеситет. БАН го избира за свой [[член-кореспондент]] през 1997 г. и за [[академик]] – през 2003.
Освен значими научно-изследователски приноси, В. Големански има и голям принос като организатор в науката. Пет години (1967-1972) той е научен секретар и 12 години (1971-1982) – зам.-директор на Института по зоология при БАН. От 1982 до 1988 г. е и зам. дирекор на Единния център по биология при БАН, обединяващ дейността на най-многобройната група изследователски институти в академията. В Института по зоология създава и ръководи секция по “Протозоология“, привлича и създава кадри. Неговите ученици са хабилитирани и утвърдени учени, които продължават протозоологичните изследвания в България. Пенсионира се през 2008 г.
В. Големански участва в управлението на Националния фонд за научни изследвания (1990-2001 г.), Българското природоизпитателно дружество (1975-1996), Българското паразитологично дружество (1996-2006), [[Висшата атестационна комисия]] (ВАК) при Министерския съвет, Специализирани научен съвети към ВАК (1982-2012. Член е на различни научни съвети към Института по зоология и Института за гората при БАН, на Националния център за заразни и паразитни болести, Експертния съвет по оценка на риска в областта на безопасност на храните и др.
Член е на редколегиите на международни и български научни списания: „Acta protozoologica“, „Archivum of Biological Sciences“, „Acta zoologica bulgarica“, „Доклади на БАН“, „Природа“ и др. Големи са заслугите му за утвърждаването на зоологичното списание “Acta zoologica bulgarica”, на което е дългогодишен главен редактор. Той е главен редактор и на второто разширено 3-томно издание на „Червена книга на Република България (2011), на националната зоологична монографична поредица „Фауна на България“(1989-2003), както и на „Енциклопедия А-Я", „Енциклопедия България" (12 тома) и др.
Line 20 ⟶ 26:
==Оценка на делото му==
Големански е автор на 193 журнални научни статии в чужбина и България, на 8 учебници и ръководства за Софийския, Шуменския и Новия български университети.<ref>Големански В., 1990, Протозоология (Учебник за студенти-биолози от Софийския университет). – С., Наука и изкуство, 1-299. </ref><ref>Големански В., 1998. Зоология. I част. Безгръбначни животни. (Кратък курс). – Шумен, Шуменски университет, 1-235. </ref><ref>Големански В., М. Шишиньова, 2000. Зоология на безгръбначните животни. – С., “Гера-Арт”, 1-392. </ref><ref>Големански В., 2002. Зоология и опазване на животинския свят. – С., Изд. Нов български университе, 1-180. </ref><ref>Големански В., 2003. Зоология на безгръбначните животни. – Унив. изд. “Еп. К. Преславски”, Шумен, 1-252. </ref> и на 15 научно-популярни книги, поредици и др. – 15. Той е автор на сценариите или е консултант на 10 научно-популярни филми, ръководител и участник в десетки национални и международни научно-изследователски проекти.
Голямо внимание отделя на делото на своите предшественици и учители – първите зоолози в България. Той старателно събира разпръснатите от времето сведения и публикува техни биобиблиографии: <ref>Големански В., Б. Русев, 1977. Александър К. Вълканов. Библиография. – С., БАН, 1-126.</ref><ref>Големански В., Е. Джангозова, 1986, Георги В. Паспалев. Биобиблиография. – С., БАН, 1-141.</ref><ref>Големански В., 1988, Георги Шишков. Библиотека “Видни университетски учени”. С., Софийски университет, 1-76.</ref><ref>Големански В., Е. Джангозова, 1991. Георги Шишков. Биобиблиография. С., БАН, 1-96.</ref> <ref>Големански В., Д. Божков, 1996. “Бележити български зоолози” – С., БАН, 1-179.</ref><ref>Големански В., 2009. Професор Д-р Георги Шишков – Патриарх на българската зоология. София, Изд. „Соф. университет”, Поредица „Университетско наследство”, 1-520.</ref><ref>Големански В., 2010. Творци на българската зоология. София-Москва, „Пенсофт“, 1-168.</ref>. Сред другите му научно-популарни книги по-известни са първият български паразитологич(ен речник<ref> Даскалов, П. и др. 1979. Паразитологичен речник. С., БАН, 1-107</ref><ref> Големански В., Д. Божков, 2003. Животни-нашественици. С., БАН, 1-115.</ref><ref> Големански В., Д. Божков, 2000. Големи зоологически открития на ХХ век. С., БАН, 1-190.</ref>.
Името му остава завинаги свързано с изучаването на морфологията, ултраморфологията, таксономията, екологията и разпространението на сладководните и почвени текамеби (черупчести амеби) в България и други страни<ref>Golemansky V., 1970. Rhizopodes nouveaux du psammon littoral de la Mer Noire.- Protistologica (Paris), 6, 4:365-371.</ref><ref>Golemansky V., 1978. Adaptations morphologiques des thecamoebiens du psammal supralittoral des mers. - Acta Protozoologica, 17,1:141-152. </ref><ref>Golemansky V., 1986. Thecamoebiens (Rhizopoda.Testacea) - In "Stigofauna Mundi", Leiden, Brill ed. : 5-16. </ref><ref>Golemansky V., 2007. Testate Amoebas and Monothalamous Foraminifera (Protozoa: Rhizopoda & Foraminifera) from the Bulgarian Black Sea Coast. - In: Fet V.& A. Popov (eds.), Biogeography and Ecology of Bulgaria, "Springer": 555-570. </ref>, както и на интерстициалните (от пясъчния морски бряг) текамеби <ref>Golemansky V., 1974. Psammonobiotidae fam. Nova - une nouvelle famille de Thecamoebiens (Rhizopoda: Testacea) du psammal supralittoral des mers. - Acta Protozoologica, 13, 2:137-141. </ref><ref>Golemansky, V., 1994. On Some Ecological Preferences of Marine Interstitiel Testate Amoebas.- Archivf. Protistenkunde, 144:424-432. </ref>и фораминифери в пясъчния литорал на моретата и океаните <ref>Todorov, M., V. Golemansky, T. Haeger, E. Mitchell, 2008. Morphology, Biometry and Taxonomy of Freshwater and Marine interstitial Cyphoderia (Cercozoa: Euglyphida). - J. Eucariotic Microbiology, 56(3): 279-289. </ref><ref>Haeger T., E. Mitchell, M. Todorov, V. Golemansky, E. Lara, B. Leander, J. Pawlowski, 2010. Molecular Phytogeny of Euglyphid testate amoebae (Cercozoa: Euglyphida) suggest transitions between marine supralittoral and freshwater/terrestrial environments are infrequent- Molecular Phylogenetics and Evolution, 55:113-122. </ref>, на спорозойните едноклетъчни паразити (грегарини, кокцидии и хемоспоридии) на бозайници, птици, пещерни диплоподи, насекоми и др., екто- и ендопаразитните едноклетъчни на сладководните риби в България и Чехия. Приносите му в науката са отразени в около 200 научни публикации. У нас и в чужбина трудовете му цитирани над 1200 пъти.
Акад. Големански е председател на Националния комитет по проблемите на околната среда при БАН (SCOPE- ICSU) (1995-2008) и на Националния комитет към Международния съюз за биологични науки (IUBS) при БАН (1995-2008). Член е на Европейска федерация по паразитология, на Дружество на протозоолозите, говорещи френски език (GPLF), на Европейското дружество на протистолозите, на Международна комисия за изучаване на Средиземноморието (SIESM) и др.
През дългогодишната си научна дейност акад. В. Големански е награждаван многократно. Сред отличията му са: Орден “Св. Кирил и Методии - I ст.” (1983), Юбилеен медал „100 години Софийски унивеситет” ( 1988); Почетен знак с лента “Проф. М. Дринов” (2003); Юбилеен медал „100 години [[Национален природонаучен музей]]”; „Доктор Хонорис Кауза” на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски” (2013); Юбилейна Грамота за заслуги към БАН (2013) и др.
==Източници==
<references/>
[[Категория:Български зоолози]]
| |||