Разлика между версии на „Васил Големански“

редакция без резюме
 
==Произход и образование==
Академик Васил Григоров Големански е роден на [[26 декември]] [[1933]] г. в с. [[Голям Извор]] (община [[Тетевен]]). Първоначалното си образование, вкл. прогимназия, завършва в родното си село, откъдето са и родителите му – баща му Григор и майка му Йона. И двамата са от стари местни родове, което личи от съхранената местна [[топонимия]] - Големанската ливада, Големанската колиба (макар, че са две), Големанската воденица и пр. Дядото на майка му – Георги Стойков, е известен съратник на [[Васил Левски]] и е бил секретар на първия [[Окръжен революционен комитет]] в Българско с нелегално име „Сюлейманоглу Дауд”, организиран в неговата къща от Левски през [[1872]] г. в селото. За неговата дейност той е съден по процеса на Левски и е прекарал 6 години заточение в Енгюр. Днес родната къща на дядо му и майка му е запазена като „къща-музей“ и е обект на туристически интерес.
 
Като дете се научил да чете още на 5-годишна възраст и оттогава очите му са широко отворени за знанието. Детските години минавали на село безметежно в игри, къпане в селската река Оселна и увлекателни занимания в училище. В прогимназията (V-VІІ кл.) попаднал на достойни и взискателни учители като Иван Стефанов, Васил Христов и др., които оставили своя добър отпечатък върху подрастващия природоизпитател.
 
==Професионален път==
Като [[асистент]] по зоология (1958-1966) В. Големански продължава изследванията си върху кокцидиите и на други домашни и диви животни. Върху тях публикува и първите си научни статии през 1962 г. От 1 април 1966 г. е назначен за научен сътрудник по протозоология в Института по зоология при БАН. Хабилитира се през 1971 г. като ст.н. сътр. II ст. т. по протозоология. В 1980 г. защитава дисертацията си за „доктор на биологическите науки“ на тема: “Интерстициалната текамебна фауна на пясъчния морски супралиторал”, след което става професор (тогава ст. н. сътр. I ст.) по зоология в Института по зоология – БАН (1982). От тогава е и [[професор]] по зоология в [[ШуменскияШуменски университет]], а от 1986 - професор по зоология и в Биологическия факултет на Софийския унивеситет. БАН го избира за свой [[член-кореспондент]] през 1997 г. и за [[академик]] – през 2003.
 
Освен значими научно-изследователски приноси, В. Големански има и голям принос като организатор в науката. Пет години (1967-1972) той е научен секретар и 12 години (1971-1982) – зам.-директор на Института по зоология при БАН. От 1982 до 1988 г. е и зам. дирекор на Единния център по биология при БАН, обединяващ дейността на най-многобройната група изследователски институти в академията. В Института по зоология създава и ръководи секция по “Протозоология“, привлича и създава кадри. Неговите ученици са хабилитирани и утвърдени учени, които продължават протозоологичните изследвания в България. Пенсионира се през 2008 г.
 
В. Големански участва в управлението на Националния фонд за научни изследвания (1990-2001 г.), Българското природоизпитателно дружество (1975-1996), Българското паразитологично дружество (1996-2006), [[ВисшатаВисша атестационна комисия]] (ВАК) при Министерския съвет, Специализирани научен съвети към ВАК (1982-2012. Член е на различни научни съвети към Института по зоология и Института за гората при БАН, на Националния център за заразни и паразитни болести, Експертния съвет по оценка на риска в областта на безопасност на храните и др.
Член е на редколегиите на международни и български научни списания: „Acta protozoologica“, „Archivum of Biological Sciences“, „Acta zoologica bulgarica“, „Доклади на БАН“, „Природа“ и др. Големи са заслугите му за утвърждаването на зоологичното списание “Acta zoologica bulgarica”, на което е дългогодишен главен редактор. Той е главен редактор и на второто разширено 3-томно издание на „Червена книга на Република България (2011), на националната зоологична монографична поредица „Фауна на България“(1989-2003), както и на „Енциклопедия А-Я", „Енциклопедия България" (12 тома) и др.
 
==Приноси в зоологията==
Основните направления, в които Големански оставя дълбока следа в българската наука са: биоразнообразие, [[морфология]], [[таксономия]], [[биология]] и [[екология]] на сладководни, морски и паразитни [[едноклетъчни животни]] (протозои). Той открива (1970) и проучва цяла една неизвестна до 1970 г. морска интерстициална асоциация от черупчести [[амеби]] и [[фораминифери]] и доказва нейното [[космополит]]но разпространение в пясъчния [[литорал]] на моретата и океаните. За първи път в науката открива и описва 1 семейство, 14 рода и над 40 вида морски литорални протозои. Той установява и техните морфологични и екологични адаптивни особености за живот в пясъчния морски литорал. Изучава биоразнообразието, разпространението, морфологията и екологията на сладководни, почвени и мъхови черупчести амеби от България и други страни ([[Гвинея]], ]]Тайланд]], [[Виетнам]], [[Куба]], [[Мексико]], [[Сърбия]], [[Полша]], [[Македония]] и др.), в резултат на което е открил и описал 12 нови за науката видове от посочените страни. Проучва и състава и разпространението на чревните едноклетъчни [[паразити]] (кокцидиите) на голям брой диви, стопански важни и ловни бозайници и птици от България (сърни, [[елени]], [[муфлон]]и, диви зайци, ловни фазани, и др.), в които е установил 56 вида кокцидии от родовете ''Eimeria'', ''Isospora'', ''Tyzzeria'' и ''Sarcocystis''. Доказал, че златистият [[чакал]] и сивият [[вълк]] са крайни гостоприемници и вектори на саркоцистозата по дивите и домашни бозайници в страната. Открил и описал 6 нови за науката кокцидии от родовете ''Eimeria'' и ''Isospora''. В колектив с чешки и български паразитолози изучава едноклетъчните паразити на основни видове стопански ценни сладководни риби ([[шаран]], [[бял амур]], [[толстолоб]], [[балканска пъстърва]] и др.) от рибовъдни стопанства и водоеми в страната. Събира сведения за 127 вида протозойни паразити на 73 вида риби от българската ихтиофауна.<ref>Groupcheva G., V. Golemansky, N. Margaritov, 2006. Protozoan Parasites of Fishes. – “Catalogus Faunae Bulgaricae”, № 6. – Sofia, ”Prof.M. Drinov Publ. House”, 1-80.</ref>
Големански продължава традицията, положена от акад. [[Иван Буреш]] и публикува и редица книги и статии върху историята на [[зоологиятазоология]]та в България, както и на нейните творци от Освобождението досега.
 
==Оценка на делото му==