Васил Големански: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 11:
Интересите му към зоологията на [[безгръбначни]]те животни и особено - към протозоологията се проявяват още в първи курс по време на лекциите при доц. Георги Козаров и а упражненията при асистентта Димо Божков. Тези двама бележити български зоолози възбудили интересите му към протозоите (протистите). Още в първи курс започва да посещава сбирките на кръжока по зоология на безгръбначните животни, в който вече членували и доста будни и амбицирани студенти от по-големите курсове като колегите Веселин Найденов, Николай Маргаритов, Павел Ангелов, Валентин Лъвчиев, и др. – всичките впоследствие достигнали до високи върхове в науката. Не след дълго В. Големански е приет като кръжочник –протозоолог в катедрата по безгръбначни животни. Година-две по-късно той поема председателството на кръжока. Като студент написва и първата си научно-популярна статия за паразитните протозои по животните в сп. „Природа и знание“. От тогава има афинитет и към научнопопулярната дейност.
 
В 1954 г. пристъпва към разработване на дипломната си работа под ръководството на паразитолога проф. Атанас Попов от [[НДНИВМИ|Централния Ветеринаренветеринарен институт]] като проучва [[кокцидии]]те по [[пуйка|пуйките]] в България. През 1957 г. работата му е класирана на I-во място в Републиканския студентски конкурс за научна дейност в областта на биологията и е наградена. През същата година завършва 5-годишното следване в БГГФ и преди напускането получава предложение от доц. Козаров за участие в конкурс за асистент по безгръбначни животни. Понеже е разпределен като учител в гимназията в с. [[Дерманци]], младият Големански постъпва там на работа, но само след месец получава телеграма, с която му съобщават, че е избран за хоноруван асистент в БГГФ. Така от 1 ноември 1957 г. започва кариерата му в науката като университетски хоноруван асистент. Сред първите му студенти са [[Петър Берон]], Стоице Андреев, Невена Мулешкова, Екатерина Грънчарова, Милка Желязова и мн. др., впоследствие – негови колеги в институтите на [[БАН]].
 
==Професионален път==