Вътрешна революционна организация: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Вътрешната революционна организация (ВРО)''' е българска националреволюционна организация, основана и изградена от [[Васил Левски]] в периода 1869-18711872 г.
 
Вътрешната революционна организация е структура от частни революционни комитети. Създадени са на териториален принцип. Управляват се от Централен комитет известен като „Привременно правителство в България I отд. на БРЦК“ или „БРЦК в Българско“. [[Ловешки частен революционен комитет|Ловешкия частен революционен комитет]],. Организиран организиране от есента на 1871 г. официалноОфициално е натоварен с ролята на централен за Вътрешната революционна организация.
[[Файл:Vasil Levski IRO revolutionary districts.png|дясно|мини|Мрежата от частни комитети]]
 
Ред 18:
* Тетевенски-Дервиш Мехмед Кърджълъ
* Троянски-Хаджи Хасан Карловалъ и др.<ref>Заимв С., Миналото, С., 1983, с.647</ref>
[[Файл:Levski3.jpg|ляво|мини|120150 px|Васил Левски]]
Кореспонденцията се доставя от тайна поща. Поддържа се тайна полиция.
Кореспонденцията се доставя от тайна поща. Поддържа се тайна полиция. През есента на 1872 г. са изградени окръжни центрове (Търново, Сливен, Ловеч и др.). От декември 1872 г. ръководна роля във ВРО започва да играе Търновският частен революционен комитет. След гибелта на Левски, апостолските функции изпълняват [[Атанас Узунов]] (до 4 май 1873 г.), [[Стефан Стамболов ]] (есента на 1874 - януари 1875 г.) и [[Иван Семерджиев ]] (април - август 1875 г.).
 
[[Файл:Atanas Uzunov 2.jpg|дясно|мини|120 px|Атанас Узунов]]
[[Файл:Stefan-Stambolov.jpg|ляво|мини|120 px|Стефан Стамболов]]
Основаването на ВРО отразява идеите на Васил Левски, че центърът на революционната активност трябва да бъде преместен от българските емигрантски кръгове в [[Румъния]] към българските земи. През 1871 г. Васил Левски приготвя Устав на организацията известен като „Нареда на работниците за освобождението на българският народ“. Разработен е в духа на своите политически възгледи: освобождение на [[България]] от турците чрез повсеместна революция на народа и създаване на страна като демократична република с гаранции за равенството на всички жители без значение техния етнос и религия.
[[Файл:Atanas Uzunov 2.jpg|дясноляво|мини|120 px|Атанас Узунов]]
[[Файл:Stefan-Stambolov.jpg|ляводясно|мини|120 px|Стефан Стамболов]]
 
Васил Левски и председателя на [[Български революционен централен комитет|Българския революционен централен комитет]] [[Любен Каравелов]] разбират, че бъдещият успех на въоръжената борба зависи от сътрудничеството на емиграцията и вътрешните комитети. Двете организации приготвят и адаптират обща програма и устав, и гласуват за сливането си на общото събрание на БРЦК (29 април - 4 май 1872 г.). Васил Левски получава пълномощно да управлява структурите изградени в Българско. През есента на 1872 г. са изградени окръжни центрове (революционни окръзи):
 
* Голямоизворски (септември 1872)
* Пазарджишки (октомври 1872)
* Старозагорски (ноември 1872)
* Сливенски (ноември 1872)
* Ловешки (декември 1872)
 
Кореспонденцията се доставя от тайна поща. Поддържа се тайна полиция. През есента на 1872 г. са изградени окръжни центрове (Търново, Сливен, Ловеч и др.). От декември 1872 г. ръководна роля във ВРО започва да играе Търновският частен революционен комитет. След гибелта на Левски, апостолските функции изпълняват [[Атанас Узунов]] (до 4 май 1873 г.), [[Стефан Стамболов ]] (есента на 1874 - януари 1875 г.) и [[Иван Семерджиев ]] (април - август 1875 г.).
 
ВРО получава сериозни удари от османските власти след [[Арабаконашки обир|Арабоканшкия обир]] (1872) и несполучливото покушение срещу хасковския чорбаджия хаджи Ставри Примо (1873). ВРО е разследвана от [[Софийска извънредна следствена комисия]]. Издадени са тежки присъди над нейни дейци. Разбити са частните комитети в района Ловеч-София и Хасково-Чирпан. Васил Левски е обесен, Атанас Узунов получава тежка присъда, а Иван Семерджиев загива по време на Априлското въстание (1876).