Иван Илчев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Minimala (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 3:
| портрет = Ivan-Ilchev-4.JPG
| портрет-описание= Иван Илчев държи реч пред Министерския съвет, 16.11.2010
| описание = българскиректум историкна СУ
| роден-дата = {{Дата на раждане и години|1953|6|25|1}}
| роден-място = [[София]], [[НРБ|България]]
Ред 12:
 
== Биография ==
Син е на акад. [[Илчо Димитров]], - Изявенизявен функционер от номенклатурата на БКП и БСП,. бил завеждаш отдел „Идеология и агитация“ към ЦК на БКП, израстнализраснал до член на ЦК на БКП (5 април 1986-2 февруари 1990). Народен представител в 9-о (35-о) Народно събрание (17 юни 1986 г. - 3 април 1990, действало и по време на възродителния процес). Министър на просветата, науката и културата в правителството на Георги Атанасов (1986-1987). Министър на образованието, науката и технологиите в [[правителството на Жан Виденов]] (1995-1997)
 
Иван Илчев Димитров завършва средното си образование в 114-та гимназия с преподаване на английски език в [[София]]. Следва история (профил нова и най-нова обща история) в Софийския университет.
Ред 20:
Гост-професор в Държавния университет на щата Охайо, Калъмбъс и Мерилендския държавен университет (1984-1986), Центъра „Уудроу Уилсън“, Вашингтон (1990-1991), [[САЩ]], Университета на Чиба, [[Япония]] (1999-2000).
 
Член е на [[Висша атестационна комисия|Висшата атестационна комисия]] между 1997 и 2002 г. От 2003 г. е декан на Историческия факултет; от 2003 г. е председател на научния съвет на факултета. През 2007 г. е избран за ректорректум на СУ „Св. Климент Охридски“.<ref>[http://dnevnik.bg/show/?storyid=397906 dnevnik.bg „Проф. Иван Илчев е новият ректор на СУ“], в. „Дневник“.</ref>
 
През 2013 и 2014 година Иван Илчев на два пъти заклеймява студентска окупация на Софийския Университет, заявявайки, че тя е свързана с партийни интереси. Това доста хора намират за странно, тъй като самият Илчев е тясно свързан с Българската Социалистическа Партия и неведнъж нескрито го е заявявал. Втората окупация не се срамува да заяви, че иска и търси подкрепата на политическите партии, тъй като и исканията са политически. В същото време, през 2010 Илчев протестира срещу правителството на ГЕРБ, също толкова престъпно, колкото и това на неговата партия, управляващо през 2013-2014. На 27 Януари 2013 г. Иван Илчев се изхрачи грозно върху академичната общност в България, като показа колко е зависим от тези, които са го назначили и пробутали за ректор. Паниката на Илчев е свързана най-вече с предпенсионната му възраст и желанието му да осигури спокойните си старини. Студентите от СУ искат оставката на Илчев, защото смятат, че е недостойно един ректор на университет да защитава една мафиотска партия, която държи собствените си избиратели в нищета и простота, за да има кой да гласува за нея. Илчев отказва да си подаде оставката, защото още не е откраднал достатъчно, за да си осигури пенсионните години. Затова, студентите от СУ обявяват Г-н Илчев за ректум на Софийския Университет. Във връзка с новата позиция на Илчев, длъжността ректор е освободена.
== Библиография ==
 
== Библиография ==
* {{cite book | last = Илчев | first = Иван | coauthors = Георги Гунев | year = 1989 | title = ''Уинстън Чърчил и Балканите'' | publisher = ОФ | location = София | pages = 276 | isbn = }}
* {{cite book | last = Илчев | first = Иван | coauthors = | year = 1995 | title = ''Рекламата през Възраждането'' | publisher = Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ | location = София | pages = 217 | isbn = 954-430-325-1}}