Антон Станишев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 13:
Роден е в град [[Крушево (град)|Крушево]] около 1828 година. По-малък брат е на резбаря [[Димитър Станишев (резбар)|Димитър Станишев]], при когото дълго време се учи. Около 1840 година заедно с брат си Димитър и [[Петър Филипов]] работят върху главния иконостас на църквата [[Успение Богородично (Рилски манастир)|„Успение Богородично“]] в [[Рилски манастир|Рилския манастир]].
 
В 1864 година се установява с брат си в Калофер и откриват резбарска работилница и основават [[Калоферска резбарска школа|Калоферската резбарска школа]]. Постепенно върху творчеството на Станишеви повлияват европейски стилове, което е видимо в иконостасите в пловдивските църкви [[Света Богородица (Пловдив)|„Света Богородица“]], [[Свети Константин и Елена (Пловдив)|„Свети Константин и Елена“]] и [[Света Марина (Пловдив)|„Света Марина“]]. В 1866 година Димитър се връща в родния си град и начело на калоферските майстори застава Антон - работят в частни и обществени сгради в Карлово, Казанлък и други селища. Дело на Антон Станишев са владишкият трон в [[Йоан Предтеча (Казанлък)|„Свети Йоан Предтеча“]] в [[Казанлък]], царските двери, иконостасът и владишкият трон в [[Света Богородица (Карлово)|„Света Богородица“]] и [[Свети Никола (Карлово)|„Свети Никола“]] в [[Карлово]], кръстът и царските двери в [[Петър и Павел (Сопот)|„Св. Св. Петър и Павел“]] в [[Сопот]], иконостасите в [[Света Неделя (София)|„Свети Крал“]] в София (1863 - 1865), [[Свети Никола (Дряново)|„Свети Никола“]] (1866) и [[Света Богородица (Дряново)|„Света Богородица“]] (1867) в [[Дряново]], [[Свети Спас (Велико Търново)|„Свети Спас“]] в [[Велико Търново|Търново]] (1868), [[Възнесение Господне (Враца)|„Свето Възнесение“]] във [[Враца]] (1870), [[Света Троица (Свищов)|„Света Троица“]] (1872) и [[Кири и Методий (Свищов)|„Св. Св. Кирил и Методий“]] (1881) в [[Свищов]], [[Петър и Павел (Силистра)|„Св. Св. Петър и Павел“]] в [[Силистра]] (1890).<ref>Енциклопедия България, том 6, Издателство на БАН, София, 1988, стр. 405.</ref><ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.611.</ref><ref>Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр.44-45.</ref>
 
== Бележки ==