Уикипедия

Иван Енчев – Видю: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
По-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Нова страница: {{Биография инфо | име = Иван Енчев - Видю | портрет = dot.png | портрет-описание = худо...
 
Редакция без резюме
Ред 13:
 
Иван Енчев - Видю е роден на 29 март 1882 г. в Казанлък. Многолика и колоритна личност, той е живописец и илюстратор, декоратор и карикатурист, артист и сценограф, археолог, етнограф, фолклорист и краевед, художествен критик, писател, общественик и читалищен деец. Създател е на първата сбирка на днешната [[Художествена галерия - Казанлък]]. Името му е Иван Енчев, а чрез една от неговите ранни театрални роли е наречен Видю.
Първоначално учи в родния си град, в [[Педагогическото училище]], където се оформят интересите му към театъра, рисуването и старините. През 1901 г. постъпва в [[Държавното рисувателно училище]] при [[проф.Петко Клисуров]]. Още като студент е привлечен от основателя на Казанлъшкия музей (днешният [[Исторически музей „Искра“]]) [[Петър Топузов]] за обособяването на „Отдел за изкуства“ към току-що създадения „Отдел за старини“. По същото време Видю е и сред общността на казанлъчаните, живеещи в София - „Розова долина“, увлича се по археологията, рисува карикатури и прави илюстрации, слага началото на публицистичната си дейност. Впечатлен от сказките на [[проф.Антон Митов]] по История на изкуствата, той започва да публикува във [[в-к „Ден“]]Ден"
статии за художници и музеи. Духът на артистизъм владее младият художник и в края на следването си той не се явява на последния изпит. Остава да живее известно време в София, а през 1906 г. заминава на специализация в Мюнхен. Задълбочено изучава живописта на старите майстори в Пинакотеката и през 1908 г. се връща в родния си град с няколко десетки копия на картини от Леонардо Да Винчи, Рафаело, Веронезе, Гвидо Рени, Рембранд, Рубенс, Ван Дайк, Мурильо. Петнадесет от тях на следващата година подарява на новоформиращата се художествена сбирка в Казанлък. Завръща се от Германия под силното влияние на символистите и на декоративизма на сецесиона, като още там е създал своите „На гроба“, 1908 г. и „Пейзаж“ в този дух.
Вече в България създава своята прочута [[„Розоберачка“]] "Розоберачка"(1980 г.). Това е и една от най-значимите картини в неговото творчество. През следващите години създава няколко романтични пейзажа и носталгични композиции, с които участва в изложби на [[„ДружествотоДружеството на художниците в България“]]България с не особено окуражаващ успех. Затова предпочита да отклони заниманията си към изследователска работа и критика - пише отзиви за изложби във в-к[[в-к „Мир“| ]]"Мир", които са големият му принос към българската култура. Живее в София, но продължава да поддържа културно-просветната дейност и да участва активно в обществения живот на своя град.
През 1914 г. Иван Енчев участва в старозагорския конкурс за завеса на новия театър, без проекта му да е приет, но дарбата му е забелязана от [[Гео Милев]] и след две години е поканен за художник на постановките „Едип цар“ и „Лудетина“. Девет години по-късно също има възможност да изяви сценографските си умения при поставянето на постановката на [[М. Икономов]] [[На дъното]] от [[Максим Горки]] на сцената на [[читалище „Искра“]] в Казанлък.
Интересите му през следващите години обхващат много области на културата: църковна архитектура, иконопис и дърворезба, етнография, фолклор, обредна система, празници, приложно изкуство и др. През 1918 г. завършва изследването си „Стари и нови паметници в Добруджа“, което сам илюстрира. В разгара си е и най-голямото му изследване [[„Материали за българския народен кръст“]]-<http://www.book.store.bg/p54926/bylgarski-naroden-kryst-ivan-enchev-vidiu.html""> . През 20-те години работи като художник и изследовател в Министерство на народната просвета, пише студии за църквите в Рилския и Гложенския манастири, материали върху историята на българското изкуство, популярното ръководство „Българското изобразително изкуство в светлинни картини“, рисува няколко портрета, сред които тези на [[Марин Дринов]], [[проф.Стефан Бобчев]], А.Тенев, както и натюрморти с рози.
Подпомага и родния си град - дейността на читалище „Искра“, подготовката на годишниците <center><gallery caption="[[„Казанлък в миналото и днес“]]">
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Иван_Енчев_–_Видю“.