Иван Енчев – Видю: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
форматиране |
||
Ред 12:
}}
'''Иван Енчев - Видю'''
Първоначално учи в родния си град, в Педагогическото училище, където се оформят интересите му към театъра, рисуването и старините. През 1901 г. постъпва в [[Държавното рисувателно училище]] при [[проф.Петко Клисуров]]. Още като студент е привлечен от основателя на Казанлъшкия музей (днешният [[Исторически музей „Искра“]]) [[Петър Топузов]] за обособяването на „Отдел за изкуства“ към току-що създадения „Отдел за старини“. По същото време Видю е и сред общността на казанлъчаните, живеещи в София - „Розова долина“, увлича се по археологията, рисува карикатури и прави илюстрации, слага началото на публицистичната си дейност. Впечатлен от сказките на [[проф.Антон Митов]] по История на изкуствата, той започва да публикува във в-к Ден"▼
== Биография и творчество ==
Иван Енчев - Видю е роден на [[29 март]] [[1882]] г. в [[Казанлък]]. Първоначално учи в родния си град, в Педагогическото училище, където се оформят интересите му към театъра, рисуването и старините.
Вече в България създава своята прочута "Розоберачка"(1980 г.). Това е и една от най-значимите картини в неговото творчество. През следващите години създава няколко романтични пейзажа и носталгични композиции, с които участва в изложби на Дружеството на художниците в България с не особено окуражаващ успех. Затова предпочита да отклони заниманията си към изследователска работа и критика - пише отзиви за изложби във в-к[[в-к „Мир“| ]]"Мир", които са големият му принос към българската култура. Живее в София, но продължава да поддържа културно-просветната дейност и да участва активно в обществения живот на своя град. ▼
▲
▲Вече в България създава своята прочута "Розоберачка"(1980 г.). Това е и една от най-значимите картини в неговото творчество. През следващите години създава няколко романтични пейзажа и носталгични композиции, с които участва в изложби на Дружеството на художниците в България с не особено окуражаващ успех. Затова предпочита да отклони заниманията си към изследователска работа и критика - пише отзиви за изложби във в-к[[в-к „Мир“| ]]"Мир", които са големият му принос към българската култура. Живее в София, но продължава да поддържа културно-просветната дейност и да участва активно в обществения живот на своя град.
През 1914 г. Иван Енчев участва в старозагорския конкурс за завеса на новия театър, без проекта му да е приет, но дарбата му е забелязана от [[Гео Милев]] и след две години е поканен за художник на постановките „Едип цар“ и „Лудетина“. Девет години по-късно също има възможност да изяви сценографските си умения при поставянето на постановката на М. Икономов [[На дъното]] от [[Максим Горки]] на сцената на [[читалище „Искра“]] в Казанлък.
Интересите му през следващите години обхващат много области на културата: църковна архитектура, иконопис и дърворезба, етнография, фолклор, обредна система, празници, приложно изкуство и др. През 1918 г. завършва изследването си „Стари и нови паметници в Добруджа“, което сам илюстрира. В разгара си е и най-голямото му изследване [[„Материали за българския народен кръст“]]-<http://www.book.store.bg/p54926/bylgarski-naroden-kryst-ivan-enchev-vidiu.html""> . През 20-те години работи като художник и изследовател в Министерство на народната просвета, пише студии за църквите в Рилския и Гложенския манастири, материали върху историята на българското изкуство, популярното ръководство „Българското изобразително изкуство в светлинни картини“, рисува няколко портрета, сред които тези на [[Марин Дринов]], [[проф.Стефан Бобчев]], А.Тенев, както и натюрморти с рози.
▲ <http://www.muzei-kazanlak.org/old/IZDANIA%20@.htm>, на които е оформител на обложката и вътре е отпечатана част от повестта му „Художник“, обогатява художествената сбирка като поканва известни български художници да даряват свои картини, проектира [[първия герб на Казанлък]]
През 1927 г. излиза краеведскта му книга [[„Розовата долина и Казанлък“]], а на следващата година - изкуствоведстката му статия [[„Изкуството на Казанлък“]]. Малко преди смъртта си прави голямо дарение на казанлъшкия музей, на художествената сбирка и на библиотеката: стотици книги специализирана литература, възрожденски накити, носии, икони, фотоси.
Умира на [[27 август]] [[1936]] г. в [[Бургас]] след втори инсулт.
== Източници ==
<references />
* Милена Георгиева, Иван Енчев - Видю и приносите му към българската художествена култура - Казанлък в миналото и днес, годишник 1994 г., кн.4 с.254-261 [[Категория:Български художници]]
| |||