Георги Митов: Разлика между версии

| име = Георги Митов

| рождено_име =

| женен_за =

| роден-дата = {{Дата на раждане|1875|9|14|1}}

Следва италианският период в живота на Георги Митов. Заедно с Драган Данаилов се озовават във [[Флоренция]], откъдето с казанлъшкия художник [[Захари Желев]] и еленския Христо Берберов заминават за Торино. Там, в Академията, по това време преподават известните [[Джакомо Гросо]], [[Челестино Джилярди]] и [[Андрея Таверние]]. Дарбата му се откроява бързо, печели дипломи и награди, а през 1895-1896 г. е удостоен със сребърен медал. В този период създава едни от известните си маслени етюди на девойка с бисерна обеца, италианка, неаполитанец и др. Прекъсва заниманията си поради вестта за тежко заболяване на майка си и се връща в България.

 

В Казанлък, създава трите великолепни портрета на брат си Борис, на снаха си и майка си. В околностите на Казанлък и близкото с. Енина създава първите си пейзажи, открояващи се с непринуденост и простота, артистичност и тишина, като едновременно в тях личи наситена емоционалност. След три месеца отново се озовава в [[Торино]]. През 1897 г. и следващите няколко години навлиза все-по дълбоко в дебрите на психологическият портрет - създава цяла поредица от портрети на свои приятели, автопортрета си, както и няколко пейзажа и актове. Сред тях е и популярното голо тяло „[[Лукреция Романа]]“, с което бележи първите успехи на българското изкуство в този жанр. Завършва с отличие Академията и дели златен медал ситалианския си колега Бартоломео Баджио.

 

 

Творби на Георги Митов притежават Националната художествена галерия, Софийска градска художествена галерия, галериите в Стара Загора, Казанлък и Пловдив, частни колекционери в България, Италия и Гърция.

 

== Източници ==