Сръбска колонизация във Вардарска Македония: Разлика между версии

редакция без резюме
Редакция без резюме
Редакция без резюме
[[Файл:Map of Serbian colonization in Vardar Macedonia 20 century.jpg|дясно|мини||250px|Карта на Сръбската колонизация в Македония]]
'''Сръбската колонизация в Македония''' е целенасочена политика на [[Кралство на сърби, хървати и словенци|Кралството на сърби, хървати и словенци]], от 1929 г. Югославия, за променяне на етническия състав на населението чрез намаляване на относителната тежест на българския елемент в окупираната през 1913 година Вардарска Македония.<ref>{{cite book |title=Македония. История и политическа съдба, Том II, 1912 - 1941 г. |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1996 |publisher=Издателство „Знание“ ООД |location= София|isbn= |pages= 77 |url= |accessdate=}}</ref>
 
== История ==
Още след Междусъюзническата война в 1913 година сръбското правителство подготвя система от мерки за денационализиране на българите и власите в новозавоюваната Вардарска Македония. За да спечели мюсюлманския елемент - албанците и турците, на своя страна, имотите и привилегиите на беговете и ходжите са запазени.<ref name="Палешутски 20"/> На 20 февруари 1914 г. сръбското правителство приема наредба за заселване в новите области на краството. Наредбата предвижда отпускане на безплатен превоз на семействата, покъщнината, безплатно осигуряване на материал за строеж на къщи и освобождаване от всички държавни, окръжни, срезки и общински данъци за първите 3 години и други.<ref name="Палешутски 22"/>
 
Прилагането на тези мерки е възпрепятствано от Първата световна война (1914 - 1918), но след войната те отново излизат на дневен ред.<ref name="Палешутски 20">{{cite book |title= Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918 - 1941 |last=Палешутски |first=Костадин |authorlink= |coauthors= |year=1983 |publisher=Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages=20 |url= http://www.promacedonia.org/kp_b/kp_b_1.html |accessdate=30 януари 2014 г}}</ref> Чифлиците във Вардарска Македония са намалени четирикратно, но от продажбата на чифлишките имоти се възползват сръбските управляващи кръгове, градските лихвари и по-заможните селяни. Министър-председателят [[Никола Пашич]] се сдобива с имоти в Косово и Македония, а [[Милан Стоядинович]] спекулира със земя в Македония.<ref name="Палешутски 21">{{cite book |title= Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918 - 1941 |last=Палешутски |first=Костадин |authorlink= |coauthors= |year=1983 |publisher=Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages=21 |url=http://www.promacedonia.org/kp_b/kp_b_1.html |accessdate=30 януари 2014 г}}</ref>
 
На 6 януари 1919 година в манифеста на регента [[Александър I Караджорджевич|Александър Караджорджевич]] към народите от Сърбо-хърватско-словенското кралство се обещава „премахване на крепостничеството и големите поземлени владения”. Земята ще се раздели между бедните селяни, но при „обезщетяване на дотогавашните нейни собственици”. На 25 февруари 1919 г. правителството приема проект, публикуван след два дни под името Предходни наредби за подготовка на аграрната реформа. За Македония обаче Предходните наредби предвиждат обявяване на чифлигарите за собственици на чифлишките земи и колонизация със сърби, като разпоредбите са в духа на Наредбата от 1914 г. Законът за подготовката на аграрната реформа от 1920 г. и Законът за колонизацията от 1922 година открито свързват аграрната реформа с колонизацията, като се опитват да спрат даването на беговата земя на селяните и запазването и&#768; за колонисти.<ref name="Палешутски 22">{{cite book |title= Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918 - 1941 |last=Палешутски |first=Костадин |authorlink= |coauthors= |year=1983 |publisher=Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages=22 |url=http://www.promacedonia.org/kp_b/kp_b_1.html |accessdate=30 януари 2014 г}}</ref>
 
== Бележки ==