Сръбска колонизация във Вардарска Македония: Разлика между версии

редакция без резюме
Редакция без резюме
Редакция без резюме
=== Законова рамка ===
[[Файл:Serbia after Balkan Wars.jpg|дясно|мини||250px|Териториално разширение на Сърбия след Балканските войни]]
 
[[Файл:Map of Serbian colonization in Vardar Macedonia 20 century.jpg|дясно|мини||250px|Карта на Сръбската колонизация в Македония]]
Още след Междусъюзническата война в 1913 година сръбското правителство подготвя система от мерки за денационализиране на българите и власите в новозавоюваната Вардарска Македония. За да спечели мюсюлманския елемент - албанците и турците, на своя страна, имотите и привилегиите на беговете и ходжите са запазени.<ref name="Палешутски 20"/> На 20 февруари 1914 г. сръбското правителство приема наредба за заселване в новите области на краството. Наредбата предвижда отпускане на безплатен превоз на семействата, покъщнината, безплатно осигуряване на материал за строеж на къщи и освобождаване от всички държавни, окръжни, срезки и общински данъци за първите 3 години и други.<ref name="Палешутски 22"/>
 
 
=== Колонизация ===
[[Файл:Map of Serbian colonization in Vardar Macedonia 20 century.jpg|дясно|мини||250px|Карта на Сръбската колонизация в Македония]]
Според статистически данни до края на 1925 година във Вардарска Македония са раздадени 71 045 хектара земя, от които 11 300 на местни жители, а останалото (4/5) на колонисти.<ref name="Палешутски 25"/> Земята става собственост на местните жители чак след 10 години, докато за тази на колонистите държавата плаща рента на бившите собственици.<ref name="Палешутски 26">{{cite book |title= Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918 - 1941 |last=Палешутски |first=Костадин |authorlink= |coauthors= |year=1983 |publisher=Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages=26 |url=http://www.promacedonia.org/kp_b/kp_b_1.html |accessdate=30 януари 2014 г}}</ref> Според статистически данни от 1928 година в Южна Сърбия (Косово и Македония) е определена за колонизация общо 225 327 хектара земя, но фактически са раздадени едва 111 602 (включително 3000 на Пашич в Муратова Тулбета) хектара, а с останалото злоупотребяват местните власти. Раздадената земя е в 173 колонии и 419 по-малки поселения.<ref name="Палешутски 25">{{cite book |title= Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918 - 1941 |last=Палешутски |first=Костадин |authorlink= |coauthors= |year=1983 |publisher=Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages=25 |url=http://www.promacedonia.org/kp_b/kp_b_1.html |accessdate=30 януари 2014 г}}</ref>
 
До 1929 г. във Вардарска Македония са заселени 6377 колонистки семейства. Географското разпределение на колониите и заселищата има за цел образуване на сръбска етническа ивица между България и Вардарска Македония. Така в Скопски срез има 10 колонии и 12 заселища, в Гевгелийски — 6 колонии и 5 заселища, в Прилепски — 10 колонии и 5 заселища, в Овчеполски — 4 колонии и 3 заселища, а в Кавадарски, Кочански, Битолски и Охридски срез има само по една-две колонии и по няколко заселища. Колониите се създават предимно до 1925 г., а след това властите се ориентират към заздравяването им.<ref name="Палешутски 26">{{cite book |title= Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918 - 1941 |last=Палешутски |first=Костадин |authorlink= |coauthors= |year=1983 |publisher=Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages=26 |url=http://www.promacedonia.org/kp_b/kp_b_1.html |accessdate=30 януари 2014 г}}</ref>
 
== Последици ==