Сръбска колонизация във Вардарска Македония: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 19:
 
До 1929 г. във Вардарска Македония са заселени 6377 колонистки семейства. Географското разпределение на колониите и заселищата има за цел образуване на сръбска етническа ивица между България и Вардарска Македония. Така в Скопски срез има 10 колонии и 12 заселища, в Гевгелийски — 6 колонии и 5 заселища, в Прилепски — 10 колонии и 5 заселища, в Овчеполски — 4 колонии и 3 заселища, а в Кавадарски, Кочански, Битолски и Охридски срез има само по една-две колонии и по няколко заселища. Колониите се създават предимно до 1925 г., а след това властите се ориентират към заздравяването им.<ref name="Палешутски 26">{{cite book |title= Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918 - 1941 |last=Палешутски |first=Костадин |authorlink= |coauthors= |year=1983 |publisher=Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages=26 |url=http://www.promacedonia.org/kp_b/kp_b_1.html |accessdate=30 януари 2014 г}}</ref>
 
== Съпротива ==
Колонизацията във Вардарска Македония има най-малък успех в сравнение с тази в другите области на страната - Косово, Войводина, поради ожесточената съпротива от местното население и [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]].<ref name="Палешутски 26"/>
 
== Последици ==