Алексей Корзухин: Разлика между версии

м
редакция без резюме
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 38:
Алексей Корзухин е роден на [[11 март|11]] (23) март [[1835]] година в Уктуски завод (днес район в [[Екатеринбург]]), Пермска губерния на [[Руската империя]]. Родителите му са [[Крепостно право |крепостни]] работници в един от [[урал]]ските [[рудници]]. Синът е трябвало да продължи техния път и да работи в някой от миннодобивните предприятия, но 6-годишният Алексей се научава да рисува [[икони]] за местната Преображенска църква, както и портрети на роднини.<ref name="Рус"/> С продажбата от иконите на пазара, помага на издръжката на семейството си. Там го забелязва местният иконописец и го взима при себе си като ученик. На талантливото момче внимание обръща и началникът на уралските рудодобивни заводи, докторът по [[минералогия]] и [[геология]], професор Сергей Глинка. Той изпраща Алексей в специализирано училище по рудодобив, което той не завършва.<ref name="Art">{{ru икона}} [http://www.art11.ru/kartiny_korzuhin.html Art Gallery/Русские художники: Корзухин Алексей Иванович]</ref>
 
През [[1848]] година семейството се преселва в Екатеринбургския [[монетен двор]].<ref name="Рус"/> От този момент, в подължениепродължение на 10 години, Алексей работи първо в леярната на Нижне-Исетския завод, а след това – и в Екатеринбургския монетен двор.<ref name="Прав">{{ru икона}} [http://orthodox.etel.ru/2005/12/21korzuxin.htm Православная газета/Исполняется 170 лет со дня рождения известного русского художника, уроженца Уктусского завода Алексея Ивановича Корзухина]</ref> През [[1857]] година заминава за Санкт Петербург, а през следващата година, когато вече е на 23 години, става студент в Имперската художествена академия, която завършва 5 години по-късно. През [[1860]] година е освободен от ангажиментите, които го свързват с добивната промишленост като крепостен.<ref name="Рус"/> По време на следването си получава няколко [[медал]]а – два малки и два големи сребърни медала, както и малък златен за необичайната за Академията картина ''„Пияният баща на семейството“''.<ref name="Забыт">{{ru икона}} [http://www.liveinternet.ru/users/3485865/post178498193/ Алексей Корзухин (1835-1894)/Забытое имя]</ref>
 
== Бунтът на 14-те ==
Ред 51:
[[Картинка:A Korzukhin 030.jpg|ляво|мини|300п|Помен на селското гробище (1865)]]
[[Картинка:A Korzukhin z 4.jpg|ляво|мини|300п|Връщане от селския панаир (1868)]]
Алексей Корзухин остава да живее и работи в Петербург.<ref name="Рус"/> През 1864 година, след завършването на Академията, става препадавателпреподавател в училището към Обществото за поощрение на художниците.<ref name="Прав"/> По това време той вече рисува многофигурни битови сцени с внимателно разработена композиция. При това техниката му на изпълнение ярко се отличава от тази на други жанрови живописци и работите му са ясно различими. Въпреки че болшинството от картините му са посветени на сцени от живота на народа, в тях той не поставя остри социални проблеми.<ref name="Art"/>
 
През 1860-те години се оформя неговият класически живописен маниер, така характерен за передвижниците. Стилът му обхваща картини, съдържащи много внимателно изобразени подробности, в които показва както печалните или дори тъмни страни на живота, така и веселите и [[Оптимизъм|оптимистичните]].<ref name="Рус"/> В произведенията си Корзухин показва добро познаване на народния [[бит]] и предава характерни типажи – на обикновените руски хора, търговци, занаятчии и средното съсловие.<ref name="Прав"/>
Ред 57:
През [[1865]], за платното си ''„Помен на селското гробище“'' от същата година получава званието художник I степен.<ref name="Прав"/><ref name="Забыт"/> През [[1868]] година получава званието академик за картината ''„Връщане от селския панаир“'' (1868), която в наши дни се намира в [[Третяковската галерия]].<ref name="Арт"/> Художникът не пропуска нито една от годишните изложби на Академията и представя свои творби на всяка от тях.<ref name="Забыт"/>
 
Някои от най-известните му работи са ''„Завръщане от града“'' (1870), ''„Птичи врагове“'' от 1887 и ''„При краищникакрайщника хляб“'' (1890), в която е изобразена бедна селянка, която тъжно гледа двете си гладни деца, застанали до краищниккрайщник хляб. Много успешна и интересна е картината му ''„Преди изповед“'', рисувана в два варианта – през 1876 и 1877 година. Първият се намира в Картинната галерия на град [[Твер]], а вторият – в Третяковската галерия.<ref name="Рус"/> Друга негова картина, предизвикала интереса на публиката и критиката е ''„В манастирския хотел“'' (1879-1882). Тя е закупена от [[Павел Третяков]] за новата му галерия, което само по себе си я нарежда между най-значимите платна на националната живопис.<ref name="Art"/>
 
Корзухин често, с голямо майсторство и познаване на детската душа, рисува момчета и момичета, обикновено от уралските села. Художникът е привлечен от лиричните епизоди от живота им – минутите на радост на селските деца, техните забавления и веселото им настроение, сцените на срещи и раздели. Тези битови картини са нарисувани искрено, свежо и поетично - ''„Портрет на момиченце със забрадка“'' (1874), ''„Момиченце“'' (1877), ''„Баба и внучка“'' (1879), ''„Деца на терасата“'' (1887), ''„Селски момиченца в гората“'' в два варианта. Първият е създаден през 1877 година, а вторият – през 1878.<ref name="Дети">{{ru икона}} [http://webstarco.narod.ru/19vek/korzuhin.html Детские образы в русской живописи/Корзухин Алексей Иванович]</ref><ref name="Maxpark">{{ru икона}} [http://maxpark.com/community/2962/content/1777771 Maxpark/Забытые имена.Алексей Корзухин-художник из народа.]</ref>
 
Основната характеристика на картините на Корзухин е правдивото и внимателно изобразяване на съвременната действителност и нейните интимни прояви. Това му позволява да разкиеразкрие добрите и светли страни на душите на обикновените, незабелязвани хора, към които се отнася с дълбока симпатия и съчувствие.<ref name="Maxpark"/> С широка популярност се ползват такива работи на художника като ''„Събиране на дългове“'' (1868), ''„Бъдни вечер“'' (1869), ''„Погребение на куче“'' (1871), ''„Раздяла“'' (1872), ''„Връщане на каруцаря от града“'' (1873), ''„Сцена от бунта на стрелците. Иван Наришкин попада в ръцете на метежниците“'' (1882).<ref name="Прав"/><ref name="Забыт"/>
[[Картинка:A Korzukhin 27.jpg|дясно|мини|300п|Преди изповед (1877)]]
[[Картинка:Alexey Korzukhin, The Sunday 1884.jpg|дясно|мини|300п| Неделен ден (1884)]]
Ред 67:
Характерната остра наблюдателност и поетичността на творбите му помагат на художника да изрази вътрешния мир на участниците и в най-незначителния битов епизод и да разкрие дълбокия и истински смисъл на случващото се - ''„Неделен ден“'' (1885), ''„Омръзнал“'' (1886), ''„Петрушка идва“'' (1888), ''„Празник на девойките“'' (1889), ''„Каруцар“'' (1891), ''„Празникът на баба“'' (1893).<ref name="Забыт"/><ref name="Maxpark"/>
 
Художникът често изпълнява [[Църква (институция)|църковни]] поръчки, от които най-голямата и престижна е участието му в изписването на [[Москва|московския]] [[Христос Спасител (Москва)|храм „Христос Спасител“]], по което работи от 1875 до 1877 година.<ref name="Рус"/> [[Храм]]ът е като огромна художествена експозиция с над 220 [[стенопис]]а, икони и картини, павечетоповечето от които са изработени от Алексей Корзухин и неговия ученик [[Клавдий Лебедев]]. Корзухин рисува горния [[купол]], стенописите над [[иконостас]]а и неговия горен ред от икони, централния образ „Разпятие Христово“, както и забележителната [[Света Богородица]], изобразена с протегната ръка.<ref name="Елец">{{ru икона}} [http://russian-church.ru/viewpage.php?cat=lipetsk&page=13 Донской монастырь/Вознесенский собор. Елец город.]</ref> Над една от [[Арка|арките]] в главния [[олтар]] художникът рисува икона на Богородица и образите на четиримата [[евангелист]]и.<ref name="Прав"/>
 
Постепенно Корзухин се превръща в признат корифей на битовия жанр, отличен портретист, талантлив живописец и [[гравьор]], творец, отличаващ се с остра наблюдателност.<ref name="Елец"/> Следва период, през който той сключва договор за разрисуването на храма в град [[Елец]] и посещава манастира „Свети Тихон“ в [[Задонск]]. Рисува картини, в които светската и духовна тематика са тясно свързани, като например в ''„Манастирски хотел“'', а най-добрите му произведения започват да се приближават към идеите на [[Символизъм|Символизма]].<ref name="Рус"/> Някои от картините му са свързани с темата за Урал, каквото е произведението му ''„Посещението на император Александър I в Нижне-Исетския завод през 1824 година“''.<ref name="Прав"/>
Ред 105:
Image: A Korzukhin 41.jpg|Птичи врагове (1887)
Image: A Korzukhin 028.jpg|Петрушка идва (1888)
Image: A Korzukhin 044.jpg|При краищникакрайщника хляб (1890)
</gallery></center>