43 146
редакции
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 38:
Алексей Корзухин е роден на [[11 март|11]] (23) март [[1835]] година в Уктуски завод (днес район в [[Екатеринбург]]), Пермска губерния на [[Руската империя]]. Родителите му са [[Крепостно право |крепостни]] работници в един от [[урал]]ските [[рудници]]. Синът е трябвало да продължи техния път и да работи в някой от миннодобивните предприятия, но 6-годишният Алексей се научава да рисува [[икони]] за местната Преображенска църква, както и портрети на роднини.<ref name="Рус"/> С продажбата от иконите на пазара, помага на издръжката на семейството си. Там го забелязва местният иконописец и го взима при себе си като ученик. На талантливото момче внимание обръща и началникът на уралските рудодобивни заводи, докторът по [[минералогия]] и [[геология]], професор Сергей Глинка. Той изпраща Алексей в специализирано училище по рудодобив, което той не завършва.<ref name="Art">{{ru икона}} [http://www.art11.ru/kartiny_korzuhin.html Art Gallery/Русские художники: Корзухин Алексей Иванович]</ref>
През [[1848]] година семейството се преселва в Екатеринбургския [[монетен двор]].<ref name="Рус"/> От този момент, в
== Бунтът на 14-те ==
Ред 51:
[[Картинка:A Korzukhin 030.jpg|ляво|мини|300п|Помен на селското гробище (1865)]]
[[Картинка:A Korzukhin z 4.jpg|ляво|мини|300п|Връщане от селския панаир (1868)]]
Алексей Корзухин остава да живее и работи в Петербург.<ref name="Рус"/> През 1864 година, след завършването на Академията, става
През 1860-те години се оформя неговият класически живописен маниер, така характерен за передвижниците. Стилът му обхваща картини, съдържащи много внимателно изобразени подробности, в които показва както печалните или дори тъмни страни на живота, така и веселите и [[Оптимизъм|оптимистичните]].<ref name="Рус"/> В произведенията си Корзухин показва добро познаване на народния [[бит]] и предава характерни типажи – на обикновените руски хора, търговци, занаятчии и средното съсловие.<ref name="Прав"/>
Ред 57:
През [[1865]], за платното си ''„Помен на селското гробище“'' от същата година получава званието художник I степен.<ref name="Прав"/><ref name="Забыт"/> През [[1868]] година получава званието академик за картината ''„Връщане от селския панаир“'' (1868), която в наши дни се намира в [[Третяковската галерия]].<ref name="Арт"/> Художникът не пропуска нито една от годишните изложби на Академията и представя свои творби на всяка от тях.<ref name="Забыт"/>
Някои от най-известните му работи са ''„Завръщане от града“'' (1870), ''„Птичи врагове“'' от 1887 и ''„При
Корзухин често, с голямо майсторство и познаване на детската душа, рисува момчета и момичета, обикновено от уралските села. Художникът е привлечен от лиричните епизоди от живота им – минутите на радост на селските деца, техните забавления и веселото им настроение, сцените на срещи и раздели. Тези битови картини са нарисувани искрено, свежо и поетично - ''„Портрет на момиченце със забрадка“'' (1874), ''„Момиченце“'' (1877), ''„Баба и внучка“'' (1879), ''„Деца на терасата“'' (1887), ''„Селски момиченца в гората“'' в два варианта. Първият е създаден през 1877 година, а вторият – през 1878.<ref name="Дети">{{ru икона}} [http://webstarco.narod.ru/19vek/korzuhin.html Детские образы в русской живописи/Корзухин Алексей Иванович]</ref><ref name="Maxpark">{{ru икона}} [http://maxpark.com/community/2962/content/1777771 Maxpark/Забытые имена.Алексей Корзухин-художник из народа.]</ref>
Основната характеристика на картините на Корзухин е правдивото и внимателно изобразяване на съвременната действителност и нейните интимни прояви. Това му позволява да
[[Картинка:A Korzukhin 27.jpg|дясно|мини|300п|Преди изповед (1877)]]
[[Картинка:Alexey Korzukhin, The Sunday 1884.jpg|дясно|мини|300п| Неделен ден (1884)]]
Ред 67:
Характерната остра наблюдателност и поетичността на творбите му помагат на художника да изрази вътрешния мир на участниците и в най-незначителния битов епизод и да разкрие дълбокия и истински смисъл на случващото се - ''„Неделен ден“'' (1885), ''„Омръзнал“'' (1886), ''„Петрушка идва“'' (1888), ''„Празник на девойките“'' (1889), ''„Каруцар“'' (1891), ''„Празникът на баба“'' (1893).<ref name="Забыт"/><ref name="Maxpark"/>
Художникът често изпълнява [[Църква (институция)|църковни]] поръчки, от които най-голямата и престижна е участието му в изписването на [[Москва|московския]] [[Христос Спасител (Москва)|храм „Христос Спасител“]], по което работи от 1875 до 1877 година.<ref name="Рус"/> [[Храм]]ът е като огромна художествена експозиция с над 220 [[стенопис]]а, икони и картини,
Постепенно Корзухин се превръща в признат корифей на битовия жанр, отличен портретист, талантлив живописец и [[гравьор]], творец, отличаващ се с остра наблюдателност.<ref name="Елец"/> Следва период, през който той сключва договор за разрисуването на храма в град [[Елец]] и посещава манастира „Свети Тихон“ в [[Задонск]]. Рисува картини, в които светската и духовна тематика са тясно свързани, като например в ''„Манастирски хотел“'', а най-добрите му произведения започват да се приближават към идеите на [[Символизъм|Символизма]].<ref name="Рус"/> Някои от картините му са свързани с темата за Урал, каквото е произведението му ''„Посещението на император Александър I в Нижне-Исетския завод през 1824 година“''.<ref name="Прав"/>
Ред 105:
Image: A Korzukhin 41.jpg|Птичи врагове (1887)
Image: A Korzukhin 028.jpg|Петрушка идва (1888)
Image: A Korzukhin 044.jpg|При
</gallery></center>
|