Разлика между версии на „Никео-цариградски символ на вярата“

връщане
("и от Сина" вместо "и Сина")
(връщане)
[[Картинка:Nicaea_icon.jpg|thumb|Икона, изобразяваща Светите Отци на Първия вселенски събор с текста на "символа на вярата".]]
 
След приключването на гоненията, на [[Първи вселенски събор|Първия вселенски събор]] ([[325]] г.) е съставен един общ символ, който е обединявал символите на отделните местни църкви и е трябвало да ги замени. На [[Втори вселенски събор|Втория вселенски събор]] ([[381]] г.) този символ е разширен и добива вида, който се използва и днес от [[Православна църква|Православната църква]]. Така полученияполученият символ е известен под името „Никео-Цариградски символ“. След [[8 век|8]]-[[9 век|9]] век на много места в Западна Европа се разпространява учението, че Светият Дух произлиза не само от Бог Отец, но и от Бог Син. През [[1014]] г. папа [[Бенедикт VIII]] официално използва в текста за Светия Дух от Никео-Цариградския символ фразата „и от Сина“ (на латински ''filioque''). По този начин символът добива вида, използван днес от [[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]].
 
Никео-Цариградският символ е преведен на старобългарски език през [[9 век]]. В този превод гръцкото прилагателно име „καθολικὴν“ (католическа) е преведено като „съборьнѫѭ“ (съборна), което на черковнославянски дава „соборную“. В началото на [[20 век]] [[Българска православна църква|Българската православна църква]] започва да превежда много от богослужебните текстове на новобългарски език и в тези преводи думата „καθολικὴν“ е преведена като „вселенска“. В някои от богослужебните книги, издадени след [[1990]] г., тази дума се превежда и като „съборна“. Повечето неславянски християнски църкви не превеждат тази дума.