Никео-цариградски символ на вярата: Разлика между версии

След приключването на гоненията, на [[Първи вселенски събор|Първия вселенски събор]] ([[325]] г.) е съставен един общ символ, който е обединявал символите на отделните местни църкви и е трябвало да ги замени. На [[Втори вселенски събор|Втория вселенски събор]] ([[381]] г.) този символ е разширен и добива вида, който се използва и днес от [[Православна църква|Православната църква]]. Така полученияполученият символ е известен под името „Никео-Цариградски символ“. След [[8 век|8]]-[[9 век|9]] век на много места в Западна Европа се разпространява учението, че Светият Дух произлиза не само от Бог Отец, но и от Бог Син. През [[1014]] г. папа [[Бенедикт VIII]] официално използва в текста за Светия Дух от Никео-Цариградския символ фразата „и от Сина“ (на латински ''filioque''). По този начин символът добива вида, използван днес от [[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]].