Иманярство: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
местя от Иманяр |
||
Ред 1:
'''Иманярството''' е [[закон|противозакон]]на дейност, извършвана от лица, наричани "иманяри", с цел лично облагодетелстване чрез нелегално добиване, продажба или препродажба на открити [[археология|археологически]] [[експонат]]и и ценности с колекционерска стойност.
Иманярството в [[България]] е особено силно развито. В края на [[20в.]] например редица [[траки]]йски [[могила|могили]] са тайно разкопани, а находките - изнесени за продажба в други страни. Унищожаването на [[култура|културно]]-[[история|историческото]] наследство на България постепенно се превръща в предмет на [[общество|обществена]] [[дискусия]]. Липсата на строги и организирани от [[държава]]та мерки за спиране на злоупотребата с историческите ценности на територията на [[Република]] България, въпреки множеството изказани мнения на учени (например [[Божидар Димитров]] и [[Николай Овчаров]]) в тази насока, дава повод в средствата за масова информация да се говори за "иманярска [[мафия]]", с която са свързани представители на изпълнителната и законодателната власт в страната.
'''Иманяр''' е лице, което търси предмети с висока [[археология|археолохическа]] или номинална стойност — [[имане]] (напр. старинно [[злато]]), най-често чрез подземни разкопки, с цел лично обогатяване. Обикновено иманярите се насочват към съществуващи археологически разкопки, по исторически книги и сведения или по местни слухове. Иманярите рядко притежават необходимото познание за да откриват и запазват археологически предмети, и затова често ги повреждат. Иманярите не бива да се бъркат с така наречените "търсачи". Търсачите работят с металдетектор изследвайки горния слой на почвата за загубени артефакти. В много случаи те подаряват находки на музеите и са съгласни да сътрудничат на учените като им дават информация.
[[Категория:Археология]]
| |||