Концентрационен лагер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 213.140.216.244 (б.), към версия на 90.154.140.159 |
|||
Ред 1:
[[Картинка:Buchenwald Slave Laborers Liberation.jpg|мини|Концентрационният лагер [[Бухенвалд]]]]
'''Концентрационният лагер''' ('''концлагер''') е голям център за масово задържане, предназначен за [[политически затворници]] както и за етнически или религиозни групи, които са лишени от свобода без [[съдебен процес]]. Понякога концентрационните лагери са използвани като места за [[принудителен труд]] (т.нар. [[трудови лагери]]), представяни като трудово-изправителни институции (такива са [[ГУЛАГ]] и много от [[нацистки лагери|нацистките лагери]]) или като сборен пункт за военнопленници или места за превантивно задържане на [[терорист]]и (например американската база в [[Гуантанамо]]). Но в много случаи концентрационните лагери са били използвани за физическото унищожение на затворниците (т.нар. ''[[лагер на смъртта|лагери на смъртта]]'').
Причините за попадане в концлагер по правило са политически, рядко и по изключение криминални. Концлагерът не е [[затвор]], в него вкарват хора без [[присъда]] или с формални присъди, в които причините не отговарят на последствията. Другото съществено отличие между затвор (или „обикновен“ военнопленнически лагер) и концлагер от друга е, че в концлагера вътрешния ред и продължителноста на престоя се определят по независещи от затворника причини, не се съобразяват с никакви закони и международни конвенции, не подлежат на регулация извън създалата ги система. Нов момент е въведен от американците през 21 век - дори списъкът на задържаните в концлагери не се обявява и не подлежи на контрол.
Ред 161:
С протокол "А" №135 на ПБ на ЦК на БКП в състав - В. Червенков, [[Антон Югов|А. Югов]], [[Тодор Живков|Т. Живков]], [[Георги Дамянов|Г. Дамянов]], [[Георги Цанков|Г. Цанков]], Г. Чанков, [[Минчо Нейчев|М. Нейчев]], Р. Дамянов от 5. IX. 1953. се предлага да се закрие единственото в страната ТВО в Белене, в което са изпращани лица за контрареволюционни и криминални престъпления. Ръководството на партията потвърждава освобождаването на 853 лица в Белене, извършено на 5 август и от 1 септември същата година да бъдат освободени още 584 въдворени. В съобщение на председателството на Народното събрание и Министерския съвет се казва, че ''"са налице условията за закриване на ТВО-Белене и за вдигане на изселническия режим над разселените лица."'' В друг доклад на членовете на политбюро Г. Цанков, Г. Дамянов и М. Нейчев от 26. VIII. 1953 е отсята информация само за ''"останалите към 1953 в ТВО бивши министри и ръководни дейци на буржоазни партии"''. Посочват, че могат да бъдат освободени Недялко Атанасов Мочуров, Христо Николов Стоянов, Любен Ангелов Диков, Димитър Досев Вълев, Петър Николов Сърбински, Минчо Петров Драндаревски и Райна Николова Папардова. За Иван Вълков, Александър Гиргинов, [[Стойчо Мушанов]], [[Марко Рясков]], Никола Недев, Петко Стоянов се уточнява, че могат да бъдат предадени на съд. От задържаните 118 бивши офицери се посочва, че може да бъдат пуснати 29, сред които генералите Крум Лекарски, Васил Любенов, Кирил Янчулев, Тодор Тошев и Боню Бонев. На съд можело да бъдат предадени 89 души сред които бившите генерали Ганчо Иванов, [[Никола Генчев]] и Констадин Чешмеджиев. В същия доклад се посочва, че след 9. IX. 1944 в страната са изселени общо 7025 семейства с 24624 членове.
След закриване на ТВО-Белене от 1. I. 1954 до 5. XI. 1956 не имало въдворяване по политически причини. С Указ за изменение на Закона за Народната милиция, публикуван в бр. 25/29. III. 1955 в "Известие на президиума на Народното събрание" се приема поправка за ТВО. С нея в [[трудово-възпитателно общежитие]] със санкция на министъра на вътрешните работи и главния прокурор се въдворяват за определен срок криминални престъпници, спрямо които наложените наказания не са изиграли възпитателна роля. На 4. VIII. 1956 Указ № 468 някои права на Народната милиция претъпряват промяна. С парагараф единствен се приема, че милицията с разрешение на главния прокурор може да взима три вида мерки ''"спрямо лица, осъждани за престъпления срещу Народната република или такива, които с оглед на миналите и сегашните си антинародни прояви могат да съставляват опасност за обществения ред, спрямо рецидивисти, осъждани за престъпления против обществената и личната собственост, за разврат, подправка на документи и парични знаци, за насилие спрямо органи на властта или за хулиганство, както и спрямо лица, които нямат постоянно местожителство съзнателно отбягват да се занимават с обществено-полезен труд или систематически скитат из страната". ''
Лагерът в Ловеч съществува от 1959 г. до 1962 г. при управлението на Тодор Живков
===Британски концлагери ===
| |||