Охридско-Дебърско въстание: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 13:
След като изслушва доклада на професорите за резултата от тяхната мисия в чужбина, ЦК на ВМОРО издава директива No 2 от 21 август 1913 г. до всички революционни дейци, войводи и членове на организацията. В нея се нарежда те да пристъпят към възобновяване на организационната и куриерската мрежа и връзките между отделните окръжни, околийски и районни комитети във Вардарска и Егейска Македония. На войводите се възлага системно да подготвят населението за нова борба. ЦК на ВМОРО решава също така незабавно да се пристъпи към подготовка на въстание в Битолско, Охридско и Дебърско. В същото време българското правителство праща [[Яне Сандански]] да преговаря с временното албанско правителство за общи действия срещу [[Сърбия]] и [[Гърция]], в резултат на лъжливи обещания за териториални придобивки от сърби и гърци, [[Албания]] не участва в Междусъюзническата война.
Задачите по подготовката на въстанието се възлагат на [[Петър Чаулев]], член на ЦК, [[Павел Христов (революционер)|Павел Христов]], задграничен представител на ВМОРО, [[Милан Матов]], [[Христо Атанасов (Пасинки)|Христо Атанасов]], [[Нестор Георгиев]], [[Антон Шибаков]] и други дейци и войводи в тези райони. Те получават пълномощно да влязат във връзка и с албанските революционери и да преговарят с тях за общи действия. В резултат на преговорите, които се водят в [[Елбасан]], се постига споразумение между ВМОРО и Албанския революционен комитет, начело със [[Сефедин Пустина]]
== Избухване на въстанието ==
| |||