|
== Археология ==
{{основна|Археологически резерват „Дуранкулак“}}
Големият остров — Дуранкулак, известен сред специалистите като "Европейската Троя" и "Езерният град", е първият пралеоисторически музей на открито у нас. На това знаково за световната и европейската история място са открити:<br />
- находки от [[палеолит]]а (над 100 века пр.Хр.),<br />
По мнението на много специалисти, като проф. Уилям Райън, Уолтър Питман, проф. Балард, проф. Петко Димитров, проф. Мариана Филипова и др. Попопът описан в библията, гръцките и митовете на много народи е разказ водещ началото си от случилото се около 56 век пр. Хр. колосално наводнение при преливането и пробивът на покачилите нивото си води след стопяването на полявни ледове от Средиземно море през Босфора в затвореното като езеро дотогава Черно море, макар това да не е ставало като връхлитащо цунами, водата настъпвайки с 15-20 см дневно е потопила от 2 - 3 до 90 км суша навътре от предишния бряг на около 120 м дълбочина. От този катаклизъм тежко е пострадала тукашната културна човешка общност, чиито наследници явно се явяват носителите на културите Дуранкулак и Варна.
===Праисторически паметници===
Археологическите проучвания в Дуранкулак започват се водят от [[1974]] г. ръководени от Хенриета Тодорова и Тодор Димов. Те разкриват следното.
* Първо е заселен югозападния бряг на Дуранкулашкото езеро където е открито неолитно селище с частично вкопани куполовидни едноетажни жилища на най-древното културно уседнало земеделско-скотовъдно население в [[Европа]] съществувало от 55-54 век пр.Хр. до 51-50 век пр.Хр. Това е поселението открило на учените най-древната фаза ''Блатница'' на културата [[Хаманджия (култура)|Хаманджия]].
* Към 51-50 в.пр.Хр. обитателите изоставят селището на брега, установяват се на острова срещу него (днес той е полуостров с площ 19 декара) и изграждат ново халколитно селище съществувало от 51-50 до 38 в.пр.Хр. Неговите къщи са с трапецовиден план с късата страна към север, ориентирани както и улиците му по посоките на света. Открити са 18 сгради, всяка от тях обитавал по един род от 15-20 души. Това е началото на [[Енеолит|енеолитната]] селищната могила възникнала на острова, в която са проследени 8 селища в слоеве едно върху друго. Първите 2 са от неолинтата култура Хаманджия, а следващите 4 са от халколитната култура Варна. В центъра са разкрити останките на значима сграда вероятно дворец, храм, хамбар или с други обществени функции с площ над 300 кв.м. Дебелината на културният пласт на могилоата достига 4м. Първото селище е обитавано от около 350 човека. Това са първите каменни градежи в Европа. Стените на къщите се зидали на сухо от камък до около 1м и от там нагоре се издигали с дебели глинобитни пояси, като се е порзвал и дървен материал. Покривът е двускатен покрит с тръстика, слама и сено, Площта на жилищата в план е от 150 да 170 кв.м, с дължина към ширина в пропорция приблизително 1/3, имали са две основни пространства. Възможно е във височина подпокривното пространство частично или изцяло да е оформяло втори етаж или каменните зидове да са били цокъл над който да е бил същинското обитаемо ниво. Стените са финно измазани отвътре с пречистена глина, боядисани с минерални бои и украсени с рисунки. Между постройките са прокарани най-старите улици в Европа с ширина най-често от няколко метра, като "градоустройственият план" е спазван строго поради ограничената площ на острова и тежкият климат, долепени постройки няма, но отстоянието между някои е само 10 см, а има и проходи между тях широки едва 80 см. Населението отглеждало пшеница, ечемик, грах, леща, домашни животни, плавало е в морето, поддържало е разменна търговия или е пътувало до Средиземно море от където си е доставяло ценните раковини спондилус и денталиум употребявани според проф. В.М.Массон от Санкт Петербург като паричен еквивалинт, но също за луксозни украшения и майсторска изработка на изискани облекла, не се е отказвало и от лов и риболов включително на лъвове които тогава са се срещали тук, тъчело е тъкани на стан, изработвало е с калъпи украсена керамика, без грънчарско колело, имало е металургични познания и обработвало злато и мед, правело украшения от малахит, халцедон и раковини, за което са ползвани и вносни продукти. Имало обществена система с първенци, воинствени младежи и жрици. Религиозни вярвания са били развити в култовете към плодородието и към мъртвите. Идолите — женски фигурки с обобщен образ са грижливо изработени, полирани и често украсени с гривни. По тях се откриват врязани знаци — първи наченки на писменост в човешката история датирани заедно с всичо посочено не по късно от 51-48 в.пр.Хр.
* На брега на юг от изоставеното първо поселение в тази епоха в 53 в.пр.Хр. в в местността "Нивата" възниква най-големият в света известен на науката палеоисторически некропол в който са локализирани общо към 1400 погребения и са проучени 1204 гроба. Той е ползван над 1000 години до към 38 в.пр.Хр. Мъжете са погребвани изпънати по гръб с глава на север, а жените и децата свити странично, около тях са полагани сечива, храна, дарове, съдове и вотивни фигури.
* На западният бряг на езерото между острова и паметника в [[Бронзова епоха|протобронзовата епоха]] (към 35 - 34 в.пр.Хр.) при старият некропол са издигнати погребални могили, обединени в могилни некрополи, те отбелязват началото на обитевенето на тези земи от прото [[траки]]те.
Към 34 до 30 в.пр.Хр. климатът се същестено се влошава, а нивото на морето се качва с около 4 - 5 м над сегашното, което съчетано с нашествията на северни племена, води до силно обезлюдяване на района.
===Антични паметници===
* През късната [[Бронзова епоха|бронзова епоха ]] в 13 в.пр.Хр. и началото на [[желязна епоха|ранножелязната]] на южния склон на острова извън селищната могила възниква укрепено [[траки]]йско селище добре проучено от археолозите. Това е единственият изцяло изследван обект на Балканския полуостров от времето на [[Троянска война|Троянската война]], когато започва генезиса на Тракийската племенна общност, част от гоято са [[Гети]]те населявали този край в античността.
* Друго такова селище от късната бронзова и ранната желязна епоха е локализирано в югоизточният край на с. Дуранкулак отново при езерото. То не е проучвано.
* В полята около езерото има десетки [[Тракийски гробници и светилища|тракийски могили]]. Те са описани при теренни обхождания, но все още не са проучени.
* Следващият голям забележителен паметник на езерният остров е от 4 в.пр.Хр. - началото на Елинистичната епоха. На 26 м навътре в скалния масив е изсечен [[Елини|елинистически]] пещерен храм на трако-фригийската Велика майка богиня. Това е позната мощна богиня майка, но вече като [[Кибела]], вариантът възприет в Мала Азия от траките, техните наследници и съседните им там други племана, малко по-страховита и близка до първообраза си посестрима на балканските Бендида и Диметра. Този внушителен по размери храм е без аналог в Европа и е единственото нейно пещерно светилище на континента открито досега. На българска територия са открити и най-ранните за континента култови фигури на богинята. Светилището е изградено във вътрешността на карстова пещерна ниша състояща са от две успоредни пещери ниско на равнището на езерната повърхност дооформена в дълъг правоъгълник разделен по средата с преграда. Открит е случайно едва след като сводът му пропада от собствената си тежест. При разкопките са открити оброчна плоча на богинята, два старогръцки чернофирнисови (червенофигурни) кантароса, амфорна тара и дръжки. Паметникът е разположен в източната част на Големия остров. Проучването на голямото пещерно светилище на богинята Кибела с многобройни богати жертвени ями и погребения не е завършено.
* Отново на западния бряг на Дуранкулашкото езеро при другите предходни такива е разкрит и частично проучен античен некропол от елинистическо и римско време съществувал близо 700 години от 3 в.пр.Хр. до 4 в.сл.Хр. Окрити са 41 гробни съоръжения. Те са с различна типология, архитектура и културна принадлежност. Между тях се открояват [[Късна античност|късноантичените]] гробниците-катакомби, характерни за [[скити|скито]]-[[сармати|сарматска]] племенна общност, както и голям брой погребения от римско време. Открити са много ценни погребения със златни и бронзови украшения.
* В местността “Катмера” (Патарника) край Дуранкулашкото езеро се намира непроучено късно антично, възможно в даден период от съществуването си не само от траки, но и от сармати, селище което вероятно е ползвало посоченият античен некропол.
===Средновековни паметници===
Забележителни са и находките, свързани с древната българска история. Тук в 1978 г. е открит прабългарски календар-рабош от периода 7 - 10 век.
* Не по-скъсно от 9 век върху целия остров е било разположено укрепено [[прабългари|прабългарско]] селище просъществувало до падането под византийско робство в началото на 11 век. <ref>Проучванията и изследванията са публикувани в “Дуранкулак” -т.1, София 1990 г.</ref> Домовете в него са от около 35-40 кв.м, някои кръгли като юрти, разположени нагъсто. Обитателите му са били и добри занаятчии. В селището е установено капище, чийто вход е зазидан, а в близост е изградена църква. Това доказва, че селището е съществувало преди покръстването и животът в него е продължил и дълго след това.
* На западния брег е проучен старобългарският некропол с над 500 гроба, от които са разкопани 279 погребения.
Разкопките и проучванията на Дуранкулашкият езерен археологически комплекс продължават с различна интензивност над 35 години. Повечето археологически находки се съхраняват в Историческия музей в град Добрич. В музея в Дуранкулак има малка сбирка, в която могат да се видят експонати от различните културни слоеве, но най-ценните експонати са в София, в Националния исторически музей.
Тук са открили ценни свидетелства както за древните българи, така и Европейската и световна история за най-древната прото[[цивилизация]] на [[Европа]] развила се на това място, преди над 70 века, кcдето поселищният живот е продължил от новокаменната епоха до залезът на Първата българска държава в средновековието цели 6 000 години.
== Вижте още ==
* [[Хаманджия (култура)|Kултура Хаманджия]]
* [[Езерецко езеро]]
* [[Шабленско езеро]]
* [[Океанология]]
== Източници и външни препратки ==
<references/>
* [http://www.archaeotour.net/bg/index.php Археолотически резерват Дуранкулак, КОИ СА БИЛИ ХОРАТА, ОБРАБОТИЛИ ПЪРВОТО ЗЛАТО В СВЕТА? Официален сайт на Черноморски археологически парк Дуранкулак]
== Външни препратки ==
* [http://museum-dobrich.net/departments/archaeology/prehistory Дуранкулак, Праистория Официален сайт на Исторически музей Добрич]
* [http://star.dobrichcity.com/index.php/content/view/340/2/ Експонати от музея в Добрич включени във Виртуален музей на европейските ценности][http://www.dobrich.info/novini/article/150297/%D0%A2%D1%80%D0%B8%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%B8-%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%94%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8%D1%87-%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D1%8F%D1%82--%D0%B2%D1%8A%D0%B2-%D0%B2%D0%B8%D1%80%D1%82%D1%83%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B5%D0%B9]
* [http://www.dobrichonline.com/?com=news&cid=3404 Дуранкулак – седем хилядолетия история на човечеството]
* [http://www.omda.bg/bulg/hystory/selishte1.htm Петко Симеонов, Балканската Троя - Езерният град при Дуранкулашкото езеро]
* [http://old.omda.bg/bulg/hystory/selishte1.htm доктор Тодор Димов и Езерният град при Дуранкулашкото езеро]
* [http://www.antimovski-han.org/article.php?id=384 Дуранкулашко езеро - природа, екология, открития]
* [http://www.progress.bg/images/durankulak/Durankulasko_ezero.htm Информация за Дуранкулашкото езеро]
* [http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?guide=2416 Информация за археологическите обекти край Дуранкулак], [http://www.tur-patepisi.hit.bg/durankulak.pdf]
* [http://eg-dobrich.com/dobrudja-archeology/content/durankulak.html Античното наследство в Добруджа]
* [http://shabla.start.bg/article.php?aid=12713 Културата Хаманджия в Дуранкулак]
* [http://www.krapets.com/bg/durankulak_lake.html Снимки от Дуранкулашко езеро]
* [http://shabla.be/photos/durankulak_lake/ Дуранкулашко езеро - информация и снимки]
* [http://www.shabla.info/index.php?do=17&id=324 Община Шабла — официален сайт]
* [http://shabla.be/2007/04/bulgarian_troya/ “Дискавъри” прави филм за най-старото злато, което е открито на Големия остров на Дуранкулашкото езеро.]
* [http://spirittours.eu/blog/2012/08/28/българска-троя/ Виржиния Георгиева, Българска Троя дреме край Шабла]
* [http://spondylus.wordpress.com/category/museum-displays/ Spondylus shell trade]
* [http://www.io-bas.bg/noahproject/index.html Димитров П., Д. Димитров. 2003. Черно море, Потопът и древните митове. Издателство “Славена”, Варна, ISBN 954-579-278-7, с. 91]
{{Българско Черноморие}}
[[Категория:Черноморски езера в България]]
[[Категория:Защитени местности в България]]
[[Категория:Археологически обекти в България]]
[[Категория:Българска археология]]
[[Категория:Орнитологично важни места]]
[[Категория:Добруджанско крайбрежие]]
| 